Баща ми се сети за мен след години. Как да реагирам?

Здравейте, аз съм на 22 г. Нашите се разведоха когато бях на 12, до тогава аз бях свидетел и дори рефер на ежедневни скандали и дори насилие. Майка ми е със силен и тежък характер, но 99% от всичко беше породено от баща ми, на който даже му доставяше удоволствие да я тормози. Това силно повлия на психиката и светогледа ми. Бях се отказала да се омъжвам и да имам деца, за да не преживея същото. Няма смисъл да казвам, че дори силно се радвах от развода. След това той идваше да ме вижда всяка седмица, която стана на всеки месец, на половин година. . .

Парите, отредени му от закона- 100лв си ги вземах все по-трудно, трябваше да си ги търся сама, ходейки на село и прескачайки оградата на собствения си дом. Беше страшно обидно, чувствах се отхвърлена, плаках много, бях отлична ученичка, уважителна, възпитана, добре изглеждаща, чудих се защо деца, в пъти по-лоши от мен, получаваха обич и внимание, а аз не. . .

Постъпвайки в университет разговарях за мнението му, той каза, че мога да разчитам на подкрепата му (иначе нямаше да замина в София в елитен университет). Изтеглих и студентски заем. Уви, нещата се влошаваха все повече, в трети курс (от 5 год. ми обучение) ми се наложи заради някакви си стотина недостигащи ми лв (майка ми ми пращаше 100 лв (нямаше възможност за повече), а аз вземах стипендия от още 100 лв)за да преживявам, ми се наложи да започна работа, заради която ми спадна драстично успеха и нямах време да ходя на всички задължителни лекции. Заради отсъствията не заверих и трябваше да прекъсна.

Започнах работа, февруари пак записах и я напуснах за да не се повтори историята. Спестила съм малко пари, колкото да преживея до юни и пак трябва да търся работа, а докато ми платят, просто не знам. . . започна ли 4 курс пак не знам как ще се справям.

От година не съм чувала баща си, беше си сменил номера. Днес ми се обади. Каза, че си е сменил работата и ме пита дали ми е същата банковата сметка, за да ми прател малко пари и да сме се видели за рождения ми ден след 2 седмици. Можете да си представите изумлението ми. Тъкмо бях приела факта, че съм без баща и беше спряло да боли, дори си мислех, че съм в състояние да повярвам на мъж и да създам семейство.

Въпросът ми е дали да приема помощта на този човек, да необходима ми е точно сега, но много трудно, но бих се справила и без нея. Сигурно сега вижда, че остарява и няма след години кой да се грижи за него и за това си отваря вратичка, за да каже "Аз на времето те изучих, грижих се за теб. . . ", а това не е вярно. Едни келяви нередовни 100 лв са нищо за нуждите на едно подрастващо дете, а камо ли за студент.

Аз не искам да страдам отново, когато след няколко месеца цигарите и алкохолът му станат пак по-важни от мен, не искам този човек да ме заведе до олтара, не искам да се чувствам длъжна на човек, който не го е заслужил, а съм "мека Мария" и ще ми е съвестно. Моля, дайте ми съвет!