Направих го, а сега

Авторке, ти се хвалиш ли ни се? :))

Дай си тела да те видим дали ставаш :D

И при мен се случи и какво,не се притеснявай.Направила си си един панаир на душата,видяла си че по добър от твоя мъж няма и живота продължава!Скоро угризенията ще изчезнат,важното е да не прекалиш!Всичко е наред,мълчи си и си обичай мъжлето!

В историята ти има доста противоречия. Хем си му изневерила съзнателно, хем съжаляваш, хем се питаш дали да не му кажеш, пък после си казваш "няма връщане назад" и "нещата са минали". Мисля, че сама знаеш какво да правиш, просто търсиш одобрение или съчувствие чрез мнението на другите. От това, което прочетох, мнението ми е, че ти не съжаляваш за стореното, а по-скоро страдаш от предразсъдъци. Трябва да помислиш над това и да си търсиш отговора на въпроса не дали той трябва да разбере, а защо си решила да му изневериш?

Продължавай смело напред !

Ами какво да се прави такива неща се случват.Моят съвет е да си мълчиш и да се постараеш мъжа ти да не разбере.Аз също съм омъжена от 6 години и за малко да не направя твоята грешка,макар,че изневярата не е грешка а избор,решаваш и го правиш.И аз харесвам един човек и той е семеен.Мъжа ми беше на работа в чужбина и от дума на дума решихме да се срещнем с този ;нелегалния;.Не мога да кажа че не ме е пипнал,прегърна ме,целуна ме ,но само до там стигнахме,не пожелах да стигна до края и го отпратих.За това казвам да си мълчиш,а в кого е вината сама прецени.Хората са казали-има любов тогава,когато имаш възможност да изневеряваш,но не го правиш.

От всички коментари разбрах няколко неща. Мъжа е виновен за всичко щото бил еди си къв и не давал това от което се нуждае жена му. И изневярата била нещо нормално и че и той сигурно бил го правил и т.н дайте тогава да го караме през къра и всеки да си прави каквото иска. Така и така си го направила. Или му признаваш защото ти е гузно и защото никъде не спомена че го обичаш. Или си траеш и се водиш по глупостите на другите че си направила нещо нормално. Хахах между другото аз съм в другата крайност. Преспах 10-20-30 пъти с една колежка която има дете и мъж. И тя ми обещаваше че ще се разделят за да е с мен и аз глупака и повярвах. После реши че парите не и стигат и каза че ще е с него щото не може се опрай и заради детето. Но пък искала да сме приятели с екстри и да се ебем от време на време. Истината е обаче че вече не се карат и тя ми призна че са почнали да спят заедно. И аз и казах че повече не я искам и да ме остави намира. Е на мен ся какво ще ми препоръчате? Сигурно да и се насладя докато мога и т.н. Работата е там че я обичам и искам или всичко или нищо

ха ха --голям майтап---**изневерих му**-чудо голямо--че кой не изневерява..!!! хей **мили дами**--мислете за изневярата така-**важното е да бъдеш с човек с който няма да ти се иска да му изневериш**а щом се е стигнало до това--карай да върви...просто секс--нали...всички сте една стока..!!! затова аз си хойкам постоянно--за да не ме е яд после--така е в живота--ти слагаш рога на едни--на теб други ти ги слагат--но пък на някой им отиват рогата--и си ги заслужават...хайде чао--и действайте

Седя, чета и ви се чудя!!Какви хора сте вие? Има ли за вас нещо ценно, свято или нещо което се нарича любов.И се чудим защо държавата ни не върви-ами ние в собствените си семейства сме непочтени, лъжем се, мамим, какво остава за други хора.Не ви разбирам.Да, добре случило се, по една или друга причина,всеки преценява според собствената си съвест, дали да признае или не, но коментарите и съветите на аудиторията ме отвращава.Жалко за всички вас, които не изпитвате истински чувства, наистина ви съжалявам, страшно сте ограбени и пропускате прекрасни неща.Дано ви се случи да ги изживеете.Спокойна и щастлива вечер.

О мила, на един мъж когато и да му изневериш, все е късно. Изобщо да не ти пука, тряй си и си го гледай в очите, за да се стигне до тук, значи е имало защо!!!