Наркотиците и моите приятели

Извинявам се, че ще пиша за такива неща, но вече не издържам да го крия в себе си! Преди 1 година бях се подвела по моите приятели и бях започнала да употребявам амфетамини и марихуана.

Сега вече се гордея със себе си, че осъзнах, че живота и всичко друго, което се случвало около мене, би ме направило по - щастлива от шибаните наркотици. Лошото е, че когато нашите ме упрекваха, че не ставам за нищо, точно тогава аз ги употребявах като си мислех, че ще разреша проблема.

Сега се радвам, че съм 12 клас и мисля за университет, за моето бъдеще. Но си мислех, че имам перфектните приятели докато не спрях да си правя заедно с тях филмите.

Сега когато ги гледам само от страни и те само когато се нашмъркат доказват едва ли не, че ще преобърнат света за мене, а вече на другия ден все едно не е имало нищо такова. Говоря с тях за моя проблем, а те вместо да се поставят на мое място, те разправят аз нямам проблеми с наркотиците.

Е,е как ще нямат, като по тоя начин съсипват своето самочувствие и себе си. Не издържам вече в такава държава, къде да избягам за да не ме заобикалят такива хора и да има какво да научавам в полза от живота. Отегчавам се всеки изминал ден.

Благодаря, че ме изслушахте.