Влюбих се в по-възрастен, баща ми ни раздели
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, от около час гледам празното поле и се чудя как да започна. . . На 17 години съм имах си приятел от година и единадесет месеца. Всичко между нас вървеше добре. Работех като сервитьорка в село. Една неделя при мен дойде познат, който видимо имаше някакви намерения спрямо мен.
Той е на 35, родителите ми го познават, приятелят ми също. След разговора ни започнахме да се виждаме винаги когато имаме възможност. След около месец вече имах двойна връзка. Криехме се 2 месеца. Април месец баща ми замина за Швеция за 3 месеца. През периода, когато баща ми го нямаше, ние бяхме неразделни. Приятелят ми беше по цял ден на работа, а аз вече бях напуснала моята.
Майка ми знаеше за тази връзка от самото начало беше против, но видя че не може да ме откаже от него. Преди баща ми да си дойде аз се разделих с приятеля си, като му казах, че причината не е в него и не е виновен за нищо от случващото се. Баща ми се прибра и с ''баткото'' му казахме за връзката си.
Баща ми е категоричен, че не може да има нищо между нас само заради разликата в годините има страхотно мнение за човека, но само това бил проблемът. Много се обичаме, но той ми каза, че не иска повече да се крие и напълно го разбирам. Сега сме само приятели не сме се виждали от близо 2 месеца, но се чуваме по телефон и скайп.
Казва, че ме обича, но не може да е с мен, защото го е страх баща ми да не предприеме нещо по-сериозно. С две думи иска да е с мен, но не може. Как мислите дали ако държим един на друг баща ми ще се примири и отново ще бъдем заедно.
Майка ми няма думата :x: . Иначе бившият ми още ме търси, но аз му бях първата сериозна и не знаеше как да се държи с мен.
Той е на 35, родителите ми го познават, приятелят ми също. След разговора ни започнахме да се виждаме винаги когато имаме възможност. След около месец вече имах двойна връзка. Криехме се 2 месеца. Април месец баща ми замина за Швеция за 3 месеца. През периода, когато баща ми го нямаше, ние бяхме неразделни. Приятелят ми беше по цял ден на работа, а аз вече бях напуснала моята.
Майка ми знаеше за тази връзка от самото начало беше против, но видя че не може да ме откаже от него. Преди баща ми да си дойде аз се разделих с приятеля си, като му казах, че причината не е в него и не е виновен за нищо от случващото се. Баща ми се прибра и с ''баткото'' му казахме за връзката си.
Баща ми е категоричен, че не може да има нищо между нас само заради разликата в годините има страхотно мнение за човека, но само това бил проблемът. Много се обичаме, но той ми каза, че не иска повече да се крие и напълно го разбирам. Сега сме само приятели не сме се виждали от близо 2 месеца, но се чуваме по телефон и скайп.
Казва, че ме обича, но не може да е с мен, защото го е страх баща ми да не предприеме нещо по-сериозно. С две думи иска да е с мен, но не може. Как мислите дали ако държим един на друг баща ми ще се примири и отново ще бъдем заедно.
Майка ми няма думата :x: . Иначе бившият ми още ме търси, но аз му бях първата сериозна и не знаеше как да се държи с мен.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (25)
Изпрати
Отиди и благодари на баща си СЕГА!
8
1
да, бих му благодарила за това,че прие случващото се. Макар и късно се примири. Живея с моят човек вече година и всичко е приказно :) отношенията с родителите ми също. Вече разбраха,че не съм нова малко момиче,което чакаше за всичко на тях. :)))
0
0
В живота освен любов има и задължение на 17 год вие какво ще предложите като майка съпруга и домакиня?Дали искате да правите всичко това това се отнася не персонално до вас а до всички които искат да са двойка в съвместен живот . Иначе ако сте готова за това обичайте и живейте с човека когото ще изберете иначе винаги ще мислите за него ако не ннаправите това .
1
0
Работата при мен е че от малка съм на режим домакиня и не ми е проблем, а що се отнася до деца проблема също е никакъв
0
0
според мен чакай 18 и се съберете, ако наистина се обичат, защото когато станеш пълнолетна баща ти няма да има думата
2
1
така и направихме,живеем вече 3 месеца заедно и сме повече от щастливи
4
0
Не мога да разбера, каква е тая мания по мъже на годините на бащите ви...Не харесвате и не слушате родителите си, а сте склонни да го направите с хора на тяхната възраст, които дори и не познавате достатъчно. Само на 17... та ти още нищо не си видяла от живота. Защо си проваляш бъдещето? Предстои ти дипломиране, после може би ще кандидатстваш в университет и прочие...Има още много неща да свършиш...ами какво ще стане с купоните, с приятните компании на твоите връстници...за това мислила ли си? Вместо това ще предпочетеш сивото домакинско ежедневие? Не мога да повярвам... Момиче не си пропилявай живота! Прекалено рано ти е за такъв живот. Когато ти достигнеш неговата възраст, той вече ще се подпира с бастун и ще е сбръчкан и грохнал отвсякъде, а ти ще си в разцвета на силите си. Послушай родителите си, един ден ще им благодариш за това!
8
2
Как може 2 години да ходиш с някого и да се появи друг ....? (не пожелавам на никого да се случва.Съсипала си живота на момчето ....)
6
2
Съгласна съм с Димитър изтърпях го около месец,защото ми беше жал за него ама така не става
1
1
Оффф и кво да напрай....да е с него от съжаление....толкова ли си прост
10
0
И аз съм с по-голям мъж от мен с 14 години но съм много щастлива с него поне знае какво иска .. Успех
5
1
Аз като мъж се чудя, къде надолу в годините му е останал акъла на този човек, за да се занимава сериозно с непълнолетно момиче.След време той ще мисли вече за пенсия , а ти за щури купони и вероятността за неразбирателства нараства. Аз лично не бих очаквал нищо сериозно да продължи от връзка с такава разлика, но всяко правило си има и изключения.
13
4
Когато той ще мисли за пенсия, тя ще е вече достатъчно зряла... все пак имат 18 години разлика, не 30...
4
2
Моят приятел е с 10 години по-голям и се разбираме отлично.Дай време на родителите си да свикнат с мисълта.На моите им отне малко време.И аз като теб казах на майка си почти от самото начало,страшното дойде когато го запознавах с баща ми,но после се харесаха.От доста време сме заедно,но за разлика от теб аз бях по-мъничка на 15 когато се запознахме.
1
1
Не обръщай внимание на коментарите от типа, че разликата ви е прекалено голяма. Това няма никакво значение! Аз самата съм на 19, а приятеля ми на 37 и се чувстваме много щастливи заедно, обичаме се, излизаме заедно, и мога да ти кажа, че той ме разбира много по-добре от връстниците, с които "би трябвало да ходя". Мога да ти кажа само да продължаваш да се бориш и да следваш сърцето си и рано или късно ще сте заедно. Успехи!
6
4
Аз пак ще кажа, че не съм съгласна. Аз имам връзка с човек по възрастен с мен около 20 години и се разбираме перфектно. Аз съм на 18 и въпреки, че вече 3 години сме заедно аз излизам с приятели, забавлявам се и той никога не ми е забранил, защото той вече е минал през тези неща и може да те разбере по-добре от всеки друг. Родителите ти рано или късно ще го приемат колкото и да им е трудно, но щом държите един на друг трябва да се бориш за това. Може да не е любовта на живота ти, но никога няма да съжаляваш, че си била с него. Да трудно е. Не всеки го приема, но това на трябва да те интересува. А и тези трудности ще ви накарат да се сближите до толкова, че ще знаеш, че можеш да му кажеш всичко. И тези които казват че не си струва с толкова голяма разлика никога не са били с такъв човек и не знаят какво е.
5
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
52
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
