Влюбих се в по-възрастен, баща ми ни раздели
редакция:
Здравейте, от около час гледам празното поле и се чудя как да започна. . . На 17 години съм имах си приятел от година и единадесет месеца. Всичко между нас вървеше добре. Работех като сервитьорка в село. Една неделя при мен дойде познат, който видимо имаше някакви намерения спрямо мен.
Той е на 35, родителите ми го познават, приятелят ми също. След разговора ни започнахме да се виждаме винаги когато имаме възможност. След около месец вече имах двойна връзка. Криехме се 2 месеца. Април месец баща ми замина за Швеция за 3 месеца. През периода, когато баща ми го нямаше, ние бяхме неразделни. Приятелят ми беше по цял ден на работа, а аз вече бях напуснала моята.
Майка ми знаеше за тази връзка от самото начало беше против, но видя че не може да ме откаже от него. Преди баща ми да си дойде аз се разделих с приятеля си, като му казах, че причината не е в него и не е виновен за нищо от случващото се. Баща ми се прибра и с ''баткото'' му казахме за връзката си.
Баща ми е категоричен, че не може да има нищо между нас само заради разликата в годините има страхотно мнение за човека, но само това бил проблемът. Много се обичаме, но той ми каза, че не иска повече да се крие и напълно го разбирам. Сега сме само приятели не сме се виждали от близо 2 месеца, но се чуваме по телефон и скайп.
Казва, че ме обича, но не може да е с мен, защото го е страх баща ми да не предприеме нещо по-сериозно. С две думи иска да е с мен, но не може. Как мислите дали ако държим един на друг баща ми ще се примири и отново ще бъдем заедно.
Майка ми няма думата :x: . Иначе бившият ми още ме търси, но аз му бях първата сериозна и не знаеше как да се държи с мен.
Той е на 35, родителите ми го познават, приятелят ми също. След разговора ни започнахме да се виждаме винаги когато имаме възможност. След около месец вече имах двойна връзка. Криехме се 2 месеца. Април месец баща ми замина за Швеция за 3 месеца. През периода, когато баща ми го нямаше, ние бяхме неразделни. Приятелят ми беше по цял ден на работа, а аз вече бях напуснала моята.
Майка ми знаеше за тази връзка от самото начало беше против, но видя че не може да ме откаже от него. Преди баща ми да си дойде аз се разделих с приятеля си, като му казах, че причината не е в него и не е виновен за нищо от случващото се. Баща ми се прибра и с ''баткото'' му казахме за връзката си.
Баща ми е категоричен, че не може да има нищо между нас само заради разликата в годините има страхотно мнение за човека, но само това бил проблемът. Много се обичаме, но той ми каза, че не иска повече да се крие и напълно го разбирам. Сега сме само приятели не сме се виждали от близо 2 месеца, но се чуваме по телефон и скайп.
Казва, че ме обича, но не може да е с мен, защото го е страх баща ми да не предприеме нещо по-сериозно. С две думи иска да е с мен, но не може. Как мислите дали ако държим един на друг баща ми ще се примири и отново ще бъдем заедно.
Майка ми няма думата :x: . Иначе бившият ми още ме търси, но аз му бях първата сериозна и не знаеше как да се държи с мен.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
52
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
П.С. Майка ми е на 51г, а баща ми-на 70, но много се обичат и винаги са ми били пример за щастливо семейство.
Сега се забавлявай,но приемай връзката само като забавление, а не като нещо по-сериозно.
Общо взето съжалявам другото момче понеже сигурно е някой свестен младеж, на когото си разбила сърцето.