Нямам приятели и съм на ръба на отчаянието
АнонименНовак
Здравейте! Аз съм на 14 години и от тази учебна година съм в гимназията, с нов калас и нови хора.
Още в миналото ми училище нямах свестни приятели. Всички бяха твърде различни от мен и със съвсем други интереси. Седем години ги прекарах почти в пълна самота.
Единствената ми и най-добра приятелка е братовчедка ми, с която се виждаме най-много два пъти в месеца. От тази година очаквах нещата да се променят. Нов клас, нови хора. Но за съжаление, до сега н са се променили.
Все си стоя на чина, гледам как повечето готини момичета са се разделили на групички и почти не обръщат внимание на останелите. От време на време разговарям с някои от другите, които също са сами, но. .
Главният ми проблем е, че се притеснявам да започна разговор, и не знам как. Винаги се притеснявам да не кажа нещо не на място и да не ме помислят за сдухана.
Ето например, има едно момиче, което много ми допада (скромна е, готина, слушаме еднаква музика, имаме горе-долу еднакъв стил) и каквото и правя не мога да започна разговор с нея. А мисля, че понеже имаме еднакви интереси, можем да станем добри приятелки. В момента тя може би ме мисли за супер зле, защото само си стоя и общувам с най-изостаналите.
Самата аз се чувствам много по пораснала. Сякаш трябва да съм в по-горен калас, но са ме сложили при по малките от мен. Чувствам се по-различна от останалите. за това винаги се разбирам много по-добре с по-големи от мен.
Например, познавам едно момиче, с кето не сме близки, но винаги, когато се видим, виждам колко еднакви са ни разбиранията и характерите, независимо, че тя е с 3 години по-голяма от мен. И точно заради тази разлика засега не сме имали по-близки отношения. Сега с нея сме в едно училище и се надявам поне малко да се сближим! Особено, като гимназията ни е пълна с кифли и пропаднали момичета.
Не знам какво да правя! Вече осма година съм сама. През ваканциите няма с кого да излизам, няма с кого да се забвлявам! А сега, когато имам поне някакви малки шансове да си намеря приятели, ги пропилявам заради това, че се срамувам и стеснявам! От цялото си сърце искам да не съм самотница!
Моля Ви дайте ми съвет как да завържа разговор, да не се притеснявам толкова и да си намяря поне една добра приятелка, на която да мога да имам доверие и да разчитам. Благодаря предварително!
Още в миналото ми училище нямах свестни приятели. Всички бяха твърде различни от мен и със съвсем други интереси. Седем години ги прекарах почти в пълна самота.
Единствената ми и най-добра приятелка е братовчедка ми, с която се виждаме най-много два пъти в месеца. От тази година очаквах нещата да се променят. Нов клас, нови хора. Но за съжаление, до сега н са се променили.
Все си стоя на чина, гледам как повечето готини момичета са се разделили на групички и почти не обръщат внимание на останелите. От време на време разговарям с някои от другите, които също са сами, но. .
Главният ми проблем е, че се притеснявам да започна разговор, и не знам как. Винаги се притеснявам да не кажа нещо не на място и да не ме помислят за сдухана.
Ето например, има едно момиче, което много ми допада (скромна е, готина, слушаме еднаква музика, имаме горе-долу еднакъв стил) и каквото и правя не мога да започна разговор с нея. А мисля, че понеже имаме еднакви интереси, можем да станем добри приятелки. В момента тя може би ме мисли за супер зле, защото само си стоя и общувам с най-изостаналите.
Самата аз се чувствам много по пораснала. Сякаш трябва да съм в по-горен калас, но са ме сложили при по малките от мен. Чувствам се по-различна от останалите. за това винаги се разбирам много по-добре с по-големи от мен.
Например, познавам едно момиче, с кето не сме близки, но винаги, когато се видим, виждам колко еднакви са ни разбиранията и характерите, независимо, че тя е с 3 години по-голяма от мен. И точно заради тази разлика засега не сме имали по-близки отношения. Сега с нея сме в едно училище и се надявам поне малко да се сближим! Особено, като гимназията ни е пълна с кифли и пропаднали момичета.
Не знам какво да правя! Вече осма година съм сама. През ваканциите няма с кого да излизам, няма с кого да се забвлявам! А сега, когато имам поне някакви малки шансове да си намеря приятели, ги пропилявам заради това, че се срамувам и стеснявам! От цялото си сърце искам да не съм самотница!
Моля Ви дайте ми съвет как да завържа разговор, да не се притеснявам толкова и да си намяря поне една добра приятелка, на която да мога да имам доверие и да разчитам. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (10)
Изпрати
Аз съм на 13 години и също нямам приятели. Ако искаш ми кажи skype си и може да си говорим.
0
2
Аз съм момиче на 12г. и също нямам приятели,не че съм стеснителна,просто всички ме използват.
3
1
Всеки човек се е сблъсквал с трудности в живота. Трябва да си по-смела с решенията си. Повдигни си самочувствието. Тези момичета "готините", не са нищо повече от теб, дори бих казала, че всъщност имат самочувствие без покритие и сигурно са кухи като градински лейки. И най-вероятно докато станат на 20 вече ще са майки, но това е друга тема. Моят съвет е да не се притесняваш от това какво биха могли да кажат другите, дори и да сбъркаш някъде. Ако са свестни ще те разберат. Така, че давай смело и не съжалявай за нищо, което правиш, не се страхувай от грешките, защото те ни учат! Късмет :)
1
1
Не е нужно да дружиш само с момичета ,момчетата са по толерантни.Ще си навлечеш гнева на всички нежни половинки на класа но ще ти е по-добре да си общуваш с някого нали.Ако пък толкова държиш на момичетата онези "готините" не са нищо по-различно от теб.И аз винаги съм се чувствала като родена на 30.Това не е толкова лошо с напредване на възрастта ще ти спести много проблеми.Въпреки ,че момчетата може би се развиват по-бавно Факт с които си навлякох гнева на някои сигурна съм ,то те са много по-добри от нас момичетата в приятелските отношения и не тъпчат различните.Аз винаги съм предпочитала тях за компания.
1
0
имаш проблем със самочувствието,вярвай в себе си ,всички хора имат подобни борби, дори и тези които ти изглеждат перфектни.Знай че ти си скъпоценна, Бог те е създал и те обича ти никога не си сама ,имаш цел в този живот от Бога, не се сравнявай с другите защото летвата ти е по висока ти си уникална и специална за Бог. Знаеш ли че няма втора като теб,никой човек не се повтаря в този свят замисляла ли си се?Така че бъди смела да общуваш защото си специална и неповторима,какво като не влезеш в нечии чужди стандарти,и някой си няма да те хареса този които те е създал не просто те харесва Той те обича и това е най важното.И между другото Той винаги те слуша ,вижда,и чака,говори си с Него и му казвай всичко ще видиш колко невероятен приятел имаш.Изпитала съм го ,Той ми е най верния приятел.Винаги е там.Кажи му да ти помогне да ти доведе най добрите приятели в живота тези които ще те ценят заради теб самата, и ще са там когато се нуждаеш от тях.
4
0
zdr mariq po dumite ti razbiram 4e si vqrva6ta az sa6to sam vqrva6ta ot kade si ako iska6 da ob6tuvame molq nameri me na skaypa mi e me4opuh38
2
0
Много внимателно изчетох това,което си написала,и мога само да те поздравя за куража които имаш,за да напишеш подобно откровение.Лично аз,докато четох внимателно,спокойно мога да заява,че виждах себе си в тази твоя изповед.Страдам от същия проблем,с изключение може би на това,че поне лесно започвам разговор.Приятели,аз също нямам.Верно,с малко по други разбирания съм от повечето си набори,но това във никакъв случай неможе да ми бъде като оправдание за моментната криза която преживявам.До това мое състояние,до този мой епизод от живота се стигна,поради семейна грешка от преди години.Тук не е мястото за подробно описание как стигнах до тук,сега просто искам да ти дам съвет.Във никакъв случай не изпадай в "дупка",както се казва.Щом има момичета с който имате еднакви интереси,направи всичко възможно да си близо до тях.Това определено ще е крачка напред,защото, повярвай,казвам ти го от личен опит.Чрез тези приятелки,ти ще имаш огромния шанс да се запознаеш и с други,и други,и т.н..Трябва ти здрава опора както се казва.Сприятеляването с тези момичета,а дори и само с едното биха ти послужили за "трамплин" към по високи цели.А отделно,че ще си вдигнеш и самочувствието до едно нормално ниво.Надявам се,че ще обърнеш внимание на тези мой думи.Надявам се,да съм ти бил полезен.
2
0
Виж сега.. аз съм момиче и вероятно изглеждам от ония готините и надути кифли дето се правят на виж кой съм аз .. ноо всъщност не съм .. леля ми винаги ми е казвала следното: заставаш пред огледалото и си казваш "Аз съм най-красивата, няма друга като мен" ии съответно в твоя случей освен това си казваш ии .. "Аз не съм срамежлива и ще си намеря приятели" .. не виждам от какво се притесняваш толкова.. та това са твои връстници.. логично е да имате някакви общи интереси .. просто отиваш и се държиш с тях така както се държиш с братовчедка си .. Това бих ти казала аз .. Успех! :-)
0
0
Това, че не намираш хора, с които да разговаряш е всеобщ проблем :D Не се сдухвай и не си мисли какво другите си мислят за теб, просто не си лекомислена, хора за маса под път и над път, но всъщност ти не искаш такива хора в обкръжението си, а тези, с които има какво да си кажеш се срещат много рядко в живота, затова се чувстваш самотна. Един ден хората ще те оценят, може би след време като завършиш и може да съжаляваш за това, че не си присъствала на поредния купон или че не си бягала от час с другите, но ще осъзнаеш, че това е било за добро. Защото така хората изграждат уважение за теб, ти ще си се променила и ще си станала човек, а другите ще си бъдат същите купонджий, неразбрали кога им е минал живота. Представата ти за забавление не трябва да се базира на общата, не ти е нужна стая с хора, за да се чувстваш добре. Ако се притесняваш в присъствието на някого и незнаеш какво да кажеш, то тогава с този човек нямате какво да си кажете. Надраснала си годините си, умна си и ще бъдеш уважавана именно заради това. Бъди малко горделива, защото си различна ;) Успех и ти желая незабравими гимназиални години, наслади им се, защото минават бързо, а спомена от тях остава :) И не прекалявай с алкохола! :p
0
0
Защо не намериш хора във фейсбук от твоя град, които имат същите интереси?
Сигурно имате група на училището, разрови се в профилите им добави тези, които ти допадат най-много за приятели, после е лесно. :)
Сигурно имате група на училището, разрови се в профилите им добави тези, които ти допадат най-много за приятели, после е лесно. :)
0
0
Щом можеш да се разбираш с по-големите не разбирам какво те спира да се движиш с тях. Аз лично познавам един на 18 години. Не виждам какъв ти е проблема с класа ти. Щом се чувстваш като по-голяма трябва да имаш самочувствието да заговориш някой, а ако е момче ще е още по-добре. Навсякъде има идиоти ако не те приеме класа ти няма страшно светът е голям, просто ти трябва самочувствие и позитивна енергия. Ходи на места където се събират много хора и си намери приятели. Няма от какво да се притесняваш ако не те приемат-те губят! Винаги ще има място за още един. Пък и няма да е края на света! Нужно е просто да се поразхождаш повечко и да не ти пука. Ето какво сядаш при някой и го питаш там нещо от сорта ''Хей! Как си?'' ''Може ли да се запознаем?'' ''Къде се събираш?'' Не е толкова трудно като свикнеш.
0
0
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 10
52
45
32
21
10
Дай твоята оценка:
