Вече нямам надежда за живот

Здравейте на всички! Моля да не ме нападате! Тормоза ми в училище със всеки изминат час расте. Там съм сам сама с чантата си. Вече никой не иска да стои с мен и се чувствам ненужна. Казвам си дали, ако умра на някой ще му пука? Всички ме мразят. Държа се добре и приятелски, но в замяна получавам унижение. Питам ги защо? Те или не отговарят или измислят някакви причини , които всъщност нямат връзка с действителността.

Вярно , оценките ми са лоши , но все пак аз искам приятел , който да ме харесва такава каквато съм. Знам , че сега няма приятели , но поне мечтая да се срещна с човек с, които да си говоря и да седя на един чин и да не съм сама. През междучасията съм като някой боклук , който не иска да влиза в кофата. Още от самото начало на училище съм така.

Разбирам се с по-големите от мен, разговаряме, смеем се. . . значи проблема не е в мен. Но те не могат да са ми приятели , защото те си имат други интереси, имат си свои познати , обкръжения. . . в пред училищната с всички се разбирах. . защо всички ме мразят? Понякога се правя , че не ми пука , но и това не помага. После казват, че се правя на много важна и , че съм се фукала. . . . . .

ЗАЩООО? ? ? ? До кога така, не мога вече да издържам, просто не мога, ако не намеря начин вероятно ще психясам. МОЛЯ ВИ СЪС ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ЗА ПОМОЩ , ЗАЩОТО АКО НЕ НАМЕРЯ РЕШЕНИЕТО ТУК , ПРОСТО ЩЕ СЪСИПЯ. . . ! Вече мразя да ходя на училище освен заради оценките ми , а и заради това унижение.

МНОГО ВИ МОЛЯ ПОМОЩ! Миналата година, когато излязохме в лятна ваканция половината лято не можех да се усмихна. Никой не ме търси нито на компютъра , нито на Телефона.

Един ден мама ми се обади и каза , че видяла момичетата от моя клас да излизат от една верига магазин с торби. Щели са отново да се събират, а в точно този момент се разхождах с тати. Стана ми мъчно. По-късно ги видях и се разплаках. На практика излизам само с родителите си. . . нямам си никого на този свят, сама съм.

Вече дори не ги е срам да говорят против мен в очите ми. Настройват дори и тези , които все още не ме познават. . . Вече нямам надежда. . . загубих я . . . БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!