Просто ми каза, че е по-добре да се разделим
редакция:
АнонименНовак
Много се чудех дали да споделя моята история и реших да го направя. Може би ако излея част от болката, която чувствам ще ми олекне.
Имах дългогодишна връзка, с момче което беше всичко за мен. Бях толкова влюбена в него, че независимо от това какви проблеми си имах, когато го видех всичко се оправяше. През всички години, които бяхме заедно никога не сме се карали сериозно, никога не съм си помисляла, че в един момент той ще ме напусне просто така.
Но уви, като всяка приказка и моята си имаше край. Колкото и да не исках да повярвам се случи. Един ден просто ми каза, че е по-добре да се разделим, че нещо сме изгубили по пътя. . . Общо взето това беше единственото обяснение , което получих. Така и до сега не знам какво точно стана, така и не ми каза.
Независимо от всичко аз продължавам да го обичам, въпреки че ме нарани толкова много. Мина повече от месец от както не сме заедно, но аз продължавам да тая надежда, че той ще се върне при мен. Винаги е бил толкова мил, винаги е бил до мен, мислех че ме обича, дори след като се разделихме пак ми каза, че ме обича. Каза ми, че не знае дали ще се съберем пак и да не го чакам, пък времето щяло да покаже.
След като се разделихме се виждахме, чуваме се понякога. Като го видя така ми се иска да го прегърна и целуна, че направо полудявам, че не мога. А когато не се чуваме няколко дни се чувствам много зле.
Знам, че трябва да спра с напразните надежди, знам че трябва да продължа сама, но ми е трудно. Без него се чувствам самотна, тъжна, мислите ми са насочени все към него. Не мога да мисля за друго, не мога да се концентрирам дори, те все към него летят.
Знам, че има много хора в моето положение, но не знам как се справят, защото аз имам чувството, че няма да успея. Не знам колко време ще мине, за да го забравя и дали въобще ще стане. Дали отново ще мога да се доверя на някого.
Това е моята история. Знам, че няма рецепта за справяне с тази мъка, но моля ви дайте ми съвет какво да правя?
Благодаря.
Имах дългогодишна връзка, с момче което беше всичко за мен. Бях толкова влюбена в него, че независимо от това какви проблеми си имах, когато го видех всичко се оправяше. През всички години, които бяхме заедно никога не сме се карали сериозно, никога не съм си помисляла, че в един момент той ще ме напусне просто така.
Но уви, като всяка приказка и моята си имаше край. Колкото и да не исках да повярвам се случи. Един ден просто ми каза, че е по-добре да се разделим, че нещо сме изгубили по пътя. . . Общо взето това беше единственото обяснение , което получих. Така и до сега не знам какво точно стана, така и не ми каза.
Независимо от всичко аз продължавам да го обичам, въпреки че ме нарани толкова много. Мина повече от месец от както не сме заедно, но аз продължавам да тая надежда, че той ще се върне при мен. Винаги е бил толкова мил, винаги е бил до мен, мислех че ме обича, дори след като се разделихме пак ми каза, че ме обича. Каза ми, че не знае дали ще се съберем пак и да не го чакам, пък времето щяло да покаже.
След като се разделихме се виждахме, чуваме се понякога. Като го видя така ми се иска да го прегърна и целуна, че направо полудявам, че не мога. А когато не се чуваме няколко дни се чувствам много зле.
Знам, че трябва да спра с напразните надежди, знам че трябва да продължа сама, но ми е трудно. Без него се чувствам самотна, тъжна, мислите ми са насочени все към него. Не мога да мисля за друго, не мога да се концентрирам дори, те все към него летят.
Знам, че има много хора в моето положение, но не знам как се справят, защото аз имам чувството, че няма да успея. Не знам колко време ще мине, за да го забравя и дали въобще ще стане. Дали отново ще мога да се доверя на някого.
Това е моята история. Знам, че няма рецепта за справяне с тази мъка, но моля ви дайте ми съвет какво да правя?
Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.8
Общо гласували: 5
54
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Мога само да ти кажа , че ако Обичта не ти се дава свободно, значи не си струва! Не я преследвай, тя сама идва. Без да те моли. Без условия.
Ще намериш това което търсиш, само имай малко търпение
Зная, че много боли. Ужасно много. Но раазбери, че една качествена и правилна любов не задължително е вечна. Може да е няколко мига, дни, година. Тя те променя, ти опознаваш себе си дълбоко и после следва друго стъпало в живота ти. Може да не обичаш същия човек след време, ще е някой друг, но чувствата които изпитваш ще са подобни, дори по-дълбоки, след преживяването на предишните такива. Не обекта е причина за твоите чувства, а ти самата.
Душата е Любов, затова човек е най щастлив когато обича. И боли, много боли когато няма кого да обичаш. Болката и самотата са огромни. Но не са истински. Не ти е нужен обект, заради когото да обичаш. Може просто да обичаш, независимо дали има някой. Просто си дай малко време. Опитай. Времето лекува, казват хората- аз смятам , че просто се променя перспективата и разбираш повече, себе си, и другите.
Ще има много време, достатъчно, да си сама и да си в взаимоотношения, цени и двете, защото всяко си има своя чар. Но не си мисли, че това е края на света. Не знаеш. Не може да си сигурна. Повярвай и утре може да ти се случи нещо още по-голямо, по-силно и по-красиво. Живота е толкова хубав.
Повярвай ми! Кажи си, че днес е първия ден от остатъка на твоя живот