Мъжът ми ме бие и тормози психически

Здравейте на всички! Имам нужда да споделя и аз моята история, на приятелки не смея, тук мисля е по лесно. От 6-7 години сме заедно с моя съпруг, имаме дете на 2 г. До скоро живеехме с родителите му, от това разбира се произтичаха много поводи за скандали, вече сме отделно от два месеца, но скандалите или по точно неговото отношение към мен продължава да е същото.

Ще започна от малко по рано, още преди да забременея си позволяваше да ме удря по малко, но и аз имам вина, понеже с думи го предизвиквах, мислех си че след като се роди детето ще сме едно щастливо семейство, но уви. . . Още бременна ме е удрял, не ме е пребивал, просто шамари, като се ядоса става неузнаваем и неконтролируем.

Но не това е нещото, което сега ме подтикна да пиша тук, а психическият тормоз, който продължава и най-вече позволи си да ме удари пред детето, (правил го е и преди когато детето беше много малко, след това малкия живя известно време при моите родители) страх ме е че, когато се ядоса повече, ударът може да бъде не само един а и не просто шамар.

Не искам малкия да се травмира, но нямам избор, нещата с моята работа не са сигурни, детето от скоро е на ясла и е все болен. За съжаление нямам и подкрепата на родителите си, преди време бях на крачка от раздяла с него, но баща ми беше много категоричен "това няма да стане" бяха думите му.

Сама не бих могла да се справя с толкова малко дете, без ничия подкрепа, ето той е все болен не мога да разчитам че ще е на ясла, а аз на работа. Мъжът ми и това ми натяква, че съм лоша майка и домакиня, не вижда почти всекидневното ми чистене, не вижда че с малкия ходя да пазарувам, нося него, нося и по няколко килограма покупки.

С една дума той е все недоволен от мен, има още толкова много което да разкажа, имам нужда просто от утеха, че всичко ще се оправи. Понякога си мисля, че направих грешка, не е бил той мъжът, с който да прекарам живота си, моля не ме съдете, аз просто исках да споделя и ако някой е в подобно положение, да си дадем кураж един на друг.