Мразя дъщерята на приятеля ми!!!
редакция:
Здравейте на всички, аз съм жена на 26г. С приятеля ми сме заедно от година а аз от няколко месеца живея при него. Той е на 35 и има дъщеря от предишен брак, която е на 10. Проблемът е, че това дете просто ме вбесява. По принцип живее с майка си, но почивните дни и ваканциите е при баща си. Не ме разбирайте погрешно, просто приятеля ми много работи и само почивните дни можем да се видим като хората, да излезем някъде, а оная малка лигла като ни се натресе и не стига, че всичко разваля, ами и цялото внимание е върху нея.
Много разглезено дете е, постоянно е лепната за баща си и постоянно гледа да направи така, че той да ме пренебрегва и да вижда само нея. Както сами си направихте извода, да, ревнувам от това дете, страшно много ревнувам. Като сме само двамата всичко е перфектно, но появи ли се това ужасно създание и аз все едно просто изчезвам. Приятелят ми е просто обсебен от нея. Не понасям да гледам как я прегръща, как й дава цялата си любов.
Тая гадина си има майка по дяволите, не може ли просто да си седи при нея? На всичко отгоре приятеля ми забелязва, че никак не харесвам дъщеря му и много се дразни от това. Но аз просто не мога да го крия, не мога да се правя че я обичам при положение че като я видя и ми се иска да я замеря с нещо. Никога не съм й казвала нещо лошо, не съм я обидила или нещо такова, старая се да се държа нормално, но понякога просто не мога да се овладея.
А и като цяло по отношението, по жестовете ми се забелязва. Понякога когато се случи да се скараме за нещо той се обажда на дъщеря си и говори с нея по 1-2 часа, като че ли, за да ме дразни. Сто пъти ми е обещавал, че еди кои си почивни дни ще сме само двамата, че ще отидем някъде сами, а това се случва изключително рядко. Много рядко малкото чудовище се случва да пропусне да дойде и то е по някакво изключение.
И разбира се когато тя е при нас не можем да правим никакъв секс, какъв по дяволите е проблемът, малката спи, изобщо няма да ни усети, но приятеля ми не та не, можело да се събуди, какво щял да й обяснява ако ни види, не било болка за умиране няколко дни без секс. Това същество ми проваля живота, разбирате ли, обичам този мъж, но мразя дъщеря му. Понякога съм мислела да й наговоря някакви лъжи за баща й, за да не иска да го види повече, но не знам дали е добър план.
Често казано няма да се учудя, ако малката му каже че иска да скъсаме и той веднага ме зареже. Макар че няма да го направи, тя се прави на най-доброто дете пред него. Като цяло имате ли някакви идеи, има ли някакъв начин да направя така, че това дете просто да спре да идва или поне ако идва да не е за повече от 2 дни в месеца?
Също така и да накарам приятеля ми поне малко да охладнее към нея, просто искам да съм единствената за него, нямам намерение да го деля с друга, била тя и дъщеря му. Не разбира ли този човек, че това дете вече не би трябвало да е част от живота му, все пак е от жена, с която вече няма нищо общо.
Много разглезено дете е, постоянно е лепната за баща си и постоянно гледа да направи така, че той да ме пренебрегва и да вижда само нея. Както сами си направихте извода, да, ревнувам от това дете, страшно много ревнувам. Като сме само двамата всичко е перфектно, но появи ли се това ужасно създание и аз все едно просто изчезвам. Приятелят ми е просто обсебен от нея. Не понасям да гледам как я прегръща, как й дава цялата си любов.
Тая гадина си има майка по дяволите, не може ли просто да си седи при нея? На всичко отгоре приятеля ми забелязва, че никак не харесвам дъщеря му и много се дразни от това. Но аз просто не мога да го крия, не мога да се правя че я обичам при положение че като я видя и ми се иска да я замеря с нещо. Никога не съм й казвала нещо лошо, не съм я обидила или нещо такова, старая се да се държа нормално, но понякога просто не мога да се овладея.
А и като цяло по отношението, по жестовете ми се забелязва. Понякога когато се случи да се скараме за нещо той се обажда на дъщеря си и говори с нея по 1-2 часа, като че ли, за да ме дразни. Сто пъти ми е обещавал, че еди кои си почивни дни ще сме само двамата, че ще отидем някъде сами, а това се случва изключително рядко. Много рядко малкото чудовище се случва да пропусне да дойде и то е по някакво изключение.
И разбира се когато тя е при нас не можем да правим никакъв секс, какъв по дяволите е проблемът, малката спи, изобщо няма да ни усети, но приятеля ми не та не, можело да се събуди, какво щял да й обяснява ако ни види, не било болка за умиране няколко дни без секс. Това същество ми проваля живота, разбирате ли, обичам този мъж, но мразя дъщеря му. Понякога съм мислела да й наговоря някакви лъжи за баща й, за да не иска да го види повече, но не знам дали е добър план.
Често казано няма да се учудя, ако малката му каже че иска да скъсаме и той веднага ме зареже. Макар че няма да го направи, тя се прави на най-доброто дете пред него. Като цяло имате ли някакви идеи, има ли някакъв начин да направя така, че това дете просто да спре да идва или поне ако идва да не е за повече от 2 дни в месеца?
Също така и да накарам приятеля ми поне малко да охладнее към нея, просто искам да съм единствената за него, нямам намерение да го деля с друга, била тя и дъщеря му. Не разбира ли този човек, че това дете вече не би трябвало да е част от живота му, все пак е от жена, с която вече няма нищо общо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
56
44
37
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Та ето я и моята история: Аз съм на 15 години. Родителите се разделиха когато бях на 9. От началото се опитвах да ги помиря, но след като видях истината за майка ми се отказах и продължих да живея с баща ми. На 11 години той ме запозна с едно момиче. Тя беше по-млада от него и честно казано бързо я възприех като близка. С течение на времето започнаха да се виждат по-често и по-често. От началото страшно я мразех. Мислех че той обичаше повече нея и че ще забрави мен (горе-долу бях в твоята ситуация само дето бях на 12 ). С течение на обстоятелствата в момента живеем заедно (ние тримата) и отношенията ми с нея са повече от добри (с две думи осъзнах, че тя не е заплаха за отношенията на баща ми към мен) и въпреки че не съм виждала или чувала нещо от биологичната ми майка вече повече от 4 години, честно казано не усещам липсата и. Тази жена, която днес спокойно мога да нарека моя майка никога не се е опитвала да се бори за чувствата на баща с мен и никога не ми е показвала някакви лоши чувства към мен заради него и все пак в момента животът ни заедно е страхотен (Честно казано, ако се беше опитала, мисля че всички знаем кой щеше да спечели, но...). Точно заради всичко това моят съвет към теб е ако не можеш да поделиш вниманието на приятеля си с това дете то бягай надалече докато това дете е още само на 10 и не е разбрало що за долен и неблагодарен човек си! Но тъй като аз съм абсолютно сигурна че ти няма да се откажеш толкова лесно просто виж фактите:
1) Не знам колко ви е сериозна връзката с този човек, но като цяло ти не си му никаква!
2) Заедно сте само от година а тя вече е на 10.
3) Той е баща, може би ти не знаеш значението на това все още( и дай боже никога да не узнаваш, че иначе ... горкото дете), но един родител е готов на всичко за детето си и винаги ще предпочете него(личен опит).
4) Нали осъзнаваш, че тя е на 10 и не цели абсолютно нищо освен да бъде щастлива с родителите си(това, което ти толкова мразиш в нея) и това да се бори за вниманието на баща си(още по-малко с тебе) е много далеч от ума и.
5) За бога жена ти си на 26 и ревнуваш от 10 годишна!!! Колко ниско можеш да паднеш?!?
П.П. : А и още нещо, ако бях на твое място бих спестила нарицателните от рода на: "оная малка лигла" , "това ужасно създание" и "тая гадина" поне пред родителите и евентуално от нея щом порасне.
Съжалявам много за дългия роман, който написах, но просто тази жена толкова ме вбеси, че просто нямаше как да не се включа :)