В семейството ми е Ад, но добре че имам него

Здравейте,
не знам от къде да започна. Писала съм и преди тук но тогава писах за една моя дълга и несподелена любов. Сега е различно - запознах се с нов човек, който с времето ми показа колко държи на мен и ме обича, аз също се влюбих и сме заедно вече няколко месеца. Този път проблемите идват от семейството ми през целия си съзнателен живот ( аз съм на 20 години )слушам караниците на родителите си, които почти всеки ден от един дребен спор могат да стигнат до жесток скандал дори побой от страна на баща ми, който е алкохолик и това което го вълнува на първо място е да има пари за алкохол.

И така 20 години винаги когато аз или сестра ми, която е по- голяма от мен поискаме нещо, ни се казва няма пари, а в същото време се намират за алкохол или цигари, защото баща ми е и пушач. Отделно от това преди бяха и любовниците на баща ми, който е водил дори вкъщи някои от тях . Другият проблем е странният характер и старото разбиране на баба ми. От една страна тя ми е опора при тези проблеми на родителите ми, но характера ѝ както и това остаряло разбиране просто ме дразнят много.

Според нея не е редно да се качвам в колата на приятеля си или да му ходя на гости защото хората ще кажат нещо. Преди няколко дни той ме покани в дома си за да ме запознае със семейството си и аз приех. Нашите вече го познават и той видя какво е положението, но ми каза че за него е важно че ние се обичаме и така казах на нашите, че ще му ходя на гости и понеже въпреки че съм пълнолетна държа да имам тяхното позволение, защото ако изляза без разрешение, баща ми ще направи скандал.

Те се съгласиха да отида, но баба ми започна да ми се кара че ще бъде вечерта няколко дни не спря да ми говори че той нямало да ме върне вечерта, че щял да си ме остави в тях а и какво щели да кажат родителите му за мен, защото му позволявам да ме взима и да ме прибира по тъмно и да съм сама с него в колата късно вечерта. Освен това той нямало да ме пуска да ходя на лекции и щял да иска да се оженим и да имаме дете общо взето един куб глупости, ако и кажеш че не е така, тя започва да плаче и да казва че не трябва да говори и че ще видя какво е, но пък когато реших да продължа образованието си ми каза че нямало смисъл сега пък обратното.

Проблемите продължават от много време не мога да си намеря постоянна работа - лятото ходих да бера малини, сега си намерих надомна работа, но е мн ниско платена и е за малко а родителите ми ме оставиха да се оправям сама. Сестра ми от много време не живее с нас прене се при приятеля си и си намери работа и от години не са и дали нищо. Искат и с мен да е така, но не става защото с парите, които изкарвам покривам едва своите лични нужди, а те искат с тях да плащам и семестриалните си такси.

Приятелят ми, който до скоро ходеше на работа, но от няколко дни вече няма какво да работи и приключиха се опитва да ми помогне - предлага ми да ми даде пари, но не искам защото няма да ми е удобно докато не му ги върна, а ако родителите ми разберат, първо ще кажат че си лягам с него и затова ми помага, което не е така нищо че сме заедно от толкова време и аз съм голяма сме се разбрали, че аз не съм готова, а той не бърза и аз ще реша кога ще се случи нещо повече.

Но те няма да повярват в това, а пък и ако знаят че ми е дал пари ще си замълчат и няма да мога да му ги върна преди да съм си намерила постоянна работа. Освен това не мога да го използвам особено като знам че и той вече е безработен а е самостоятелен мъж - не го издържат родителите му и има нужда от пари и така хората с които мога да споделям са сестра ми, приятеля на сестра ми, моята най-добра приятелка и моя приятел и добре че са ми те иначе до сега сигурно щях да съм полудяла.