Ревнувам го дори от въздуха

Здравейте, аз съм на 18 г. и тази година ми е последна. Ходя с едно момче, и той е на 18 г. и тази година родителите му ще му търсят жена, защото е влах и техните традиции са такива. Като ми каза цял месец бях в шок но постепенно свикнах с мисълта за това. Родителите му не ме искат, защото аз не съм влахиня. Те държат много на традициите, но и моите родители не го искат. . . но аз и той изживяваме мн силна любов от вече четири години сме много щастливи заедно.

И се разбираме, а това е най-важно. От два дни не съм ходила на училище поради причината, че съм болна. Казах на една две приятелки да го наглеждат и се оказа, че е бил с момиче, но само са си говорели. Аз като разбрах откачих, имах чувството, че го губя, за това му писах веднага щом разбрах. И той ми отвърна, че няма нищо такова просто са си говорили, а и не са били сами имало е още момчета и момичета с тях.

Аз не се успокоих от казаното ,а го нападнах веднага попитах го дали ме обича той ми каза, че ме обича мн. и не иска да си представя дните без мен аз му казах да свиква, защото скоро ще остане без мен, че ми е писнало да го гледам да говори с други момичета. Просто исках да го накарам да съжалява и да ми се моли. След това той отива при момичето, което ми каза всичко и започнал да и се кара, че ме е излъгала.

Вечерта ми писа във фейсбук започна да пита аз как съм и разни такива каза ми, че ме обича и след половин час писане той ми каза, че трябва да става и ми каза чао. Аз се ядосах, че отново не ми обръща внимание и не му писах нищо. След две минути той ми пише, че не знае на какво се дължи това мое лошо държание към него, че съм си мислела глупости, че няма друга в живота му освен мен.

Че дори едно чао не съм му казвала. . . аз се ядосах повече и излязох - вечерта осъзнах, че не съм права и му се извиних а той ми отговори, че утре няма да говори с никого и ще е сам цял ден. Истината е, че и аз не знам какво ми става в такива моменти може би искам повече внимание от негова страна. Като сме на училище по цял ден сме заедно, но на мен не ми стига искам още и още а той все трябва да ходи някъде да помага на родителите си. . . за мен време никога няма. . .