Всеки път, когато се разстроите и се разплачете, след като гледате драматичен филм, трябва да знаете, че вината за това не е толкова на филма, колкото на нивото на серотонин в организма ви.
Разликата в концентрацията на това вещество обясняват защо някои хора се държат прекалено емоционално в някои ситуации, в които други остават абсолютно спокойни.
Екипът на професор Фредерик Ван дер Веен от медицинския център Еразмус в Ротердам, Холандия, провел експеримент с участието на двадесет и пет доброволки.
Те били разделени на две групи, като едната получила една доза пароксетин – селективен инхибитор, който за кратък период от време увеличава нивото на серотонин в кръвта.
Четири часа по-късно жените гледали сантиментални филми и филми за насилие в семейството. След това дамите били помолени да дадат оценки на емоционалните им реакции по време на отделните сцени.
На следващия ден жените изгледали отново филма с насилие в семейството. Независимо от това кой филм гледали доброволките, учените проследявали въздействието на пароксетина.
Според професора повишеното ниво на серотонин намалява емоционалната чувствителност на жените. Въпреки че пароксетинът се използва при лечението на депресии, той не влияе особено върху повишаването на настроението.
Жените, които участвали в изследването, съобщили, че нямали промяна на настроението в рамките на изследването. Според автора на изследването получените резултати могат да обяснят защо някои хора говорят за притъпяване на емоциите при приемането на пароксетин.
„Разбирането ни за невробиологията на плача е доста ограничено на този етап”, твърди Кристофър Лоури, иззследовател на серотонина в университета Боулдър в щата Колорадо. Той и холандския му колегиа ще се опитат да изяснят дали има генетични разлики в нивата на серотонин по отношението на проливането на сълзи.
