Тревожността не се проявява само като силен страх или панически атаки. Понякога се проявява като изблик на фрустрация, чувство на неудовлетвореност или гняв за привидно малки неща. За мнозина раздразнителността се превръща в тихо пронизващ симптом, един от по-скритите начини, по които тревожността упражнява своето влияние.
Всъщност, раздразнителността се счита за един от симптомите на тревожност в диагностичните критерии и често се припокрива със симптомите на тревожност и паническа атака. Когато се чувствате постоянно напрегнати, сърдите се на близки или сте изтощени от реактивност, това може да е тревожност под повърхността.
С други думи, постоянната раздразнителност или ниската толерантност към фрустрация може да бъде важен симптом на така нареченото тревожно разстройство и е лечима с доказателствено обосновани стратегии.
Когато раздразнителността възниква от тревожност, тя рядко е самостоятелна. Тя е придружена и с други симптоми като:
- задух, стягане в гърдите, въздишки;
- сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на лицето, изпотяване, треперене;
- мускулно стягане, главоболие от напрежение, тремор, неспокойно движение;
- замаяност, нестабилност, чувство на слабост;
- стомашно разстройство, гадене, диария, раздразнени черва;
- тревожност, раздразнителност, проблеми с концентрацията, емоционална свръхчувствителност.
Разликата между раздразнителност и тревожност
Също така границата между раздразнителност и тревожност често се размиват, защото често съществуват едновременно, като раздразнителността действа като често срещан, пренебрегван симптом на скрита тревожност. Докато раздразнителността е състояние на избухливост или раздразнителност, тревожността е постоянна, прекомерна тревога за бъдещи заплахи или ситуации.
Границата често се свежда до интензивност, продължителност и дали емоционалната реакция е пропорционална на спусъка, като хроничната раздразнителност често служи като сигнал, че нервната система е претоварена от тревожност.
Лечението на раздразнителност, причинена от тревожност, зависи от основната причина и тежестта на вашите симптоми.
Лечение на раздразнителност и тревожност
Ако получите диагноза психично заболяване, вашият план за лечение може да включва комбинация от промени в начина на живот, като например упражнения, достатъчно сън и балансирано хранене; психотерапия, като например когнитивно-поведенческа терапия и обучение на родители; консултиране, като например разговорна терапия, групова терапия и онлайн консултиране; програми за отказване от тютюнопушене и употреба на алкохол; лекарства, като антидепресанти, стимуланти и антипсихотици.
Лекарят може да препоръча други видове лечение в зависимост от основната причина за раздразнителност. Например, той може да предложи хормонозаместителна терапия за менопауза или антибиотици за инфекция.
Кога да потърсите помощ
Ако раздразнителността е постоянна и засяга ежедневието, работата или взаимоотношенията, това може да показва нужда от професионална подкрепа.
- Устойчиви симптоми: ако раздразнителността или тревожността продължават с месеци.
- Въздействие върху функционирането: ако пречи на способността ви да изпълнявате ежедневни задачи или да поддържате взаимоотношения.
- Суицидни мисли: ако изпитвате мисли за самонараняване, свържете се с гореща линия за самоубийства и кризисни ситуации.
Вижте още важни съвети за справяне с тревожността.
