Шизофрения

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
945522k
Шизофрения

Какво представлява шизофенията

Шизофренията е психоза, която има разнообразни прояви – бълнуване, нервно-психическа превъзбуденост, халюцинации. Води до нарушаване на нормалната психическа дейност, влошава приспособимостта на човек към социалните и трудовите условия. Думата шизофрения идва от гръцки и буквално означава „разделено съзнание”, но въпреки това състоянието не е едно и също с раздвоението на личността. Основно заболяването се характеризира с погрешните тълкувания и интерпретация на околния свят.

Мисленето и възприятията на човек се променят и с течение на времето се нарушава яснотата на съзнанието и интелектуалния потенциал. Шизофренията засяга основните функции, които дават чувство за индивидуалност и самостоятелност. Най-често страдат хора във възрастовият интервал 16-30 годишна възраст. Шизофрения, която е възникнала в ранен период, не позволява на човек да завърши своето образование и да усвои професия, възпрепятства и създаването на семейство.

В своята същност шизофренията представлява болест на мозъка, който променяйки се, започва да предизвиква редица симптоми. Болестта има изключително много симптоми, което говори за засягането на редица мозъчни системи, формирани от мозъчните структури и образувания.

Видове шизофрения

Параноидна шизофрения – преобладават халюцинациите и налудностите. Налудностите се изразяват предимно в мисли за грандиозност и преследване, както и за нетипични промени в тялото. Болните чуват гласове, които ги командват или заплашват, както и разговор за самите тях. Могат да чуват и шумове. Първият период на тази форма на болестта е в края на 20-те години или през 30-те години на човек.

Дезорганизирана шизофрения – характеризира се с наличие на разкъсана и нелогична реч, странности в поведението и несъответствие с мислите и обективната реалност. Речта е бедна, мисленето на човек отминава същността на проблема. Среща се често повторение на мисли и думи, разсеяност, използване на измислени думи. Започва в по-ранна възраст.

Кататонна шизофрения – изявява се със силна редукция на движенията, до степен на неподвижност. Възможно е да се прояви и със силна двигателна активност и негативизъм. Болните с тази форма на шизофренията могат да остават за дълго време в странни, неудобни и причудливи пози. В много случаи не говорят.

Резидуална шизофрения – болните с този тип шизофрения в своето минало са имали симптоми на другите типове от болестта. Резидуалната форма се проявява с негативни симптоми, пасивност, липса на инициативност, бедна реч, бедна невербална комуникация.

Видове шизофрения

Недиференциална шизофрения – налице са някои симптоми на болестта, но те не са достатъчни, за да се определи към коя форма на шизофренията принадлежат.

Проста шизофрения – започва постепенно, като едва се забелязва странно поведение, промяна в личността и връзките с околните. Започва снижаване на качеството на работните умения. Болестта прогресира бавно, намаляват стимулите и интересите, появява се безцелност, празнота и изолация. Проявява се апатия, бедност в речта, липсата на инициатива. Няма халюцинации, деменция или други психични разстройства.

Симптоми при шизофрения

Симптомите на шизофренията се разделят на две големи групи – позитивни и негативни симптоми.

Позитивните симптоми включват:

Халюцинации – появяват се в периодите на пристъпите на болестта. Най-често срещаните са слуховите халюцинации. Възможно е да се проявяват и соматични халюцинации – усещания за допир, бодвания или пълзене на насекоми по кожата. Болните могат да имат мирисни и вкусови халюцинации.

Налудности, изкривени и лъжливи мисли – най-често срещаните налудни идеи и мисли са за преследване от държавни структури и съседи, близки и приятели. Някои болни си въобразяват, че светът не съществува или сърцето им не работи. Други мислят, че имат невероятни способности или знатно потекло. Някои смятат, че друг човек командва мисленето им, вкарва или отнема мисли в тяхната глава.

Тези два типа симптоми и налудности принадлежат към т.нар. позитивна симптоматика и са в основата на състоянието психотичност. Налудностите представляват позитивни симптоми, които представляват промени в мисловните процеси.

Разкъсано мислене – отслабена е връзката между отделните части на мисълта, което е причина за трудно постигане на логичност или губене на логиката на мисълта. И двата вида симптоми – налудност и разкъсано мислене се отнасят към два вида промени на един и същ процес – мисловният. Първите промени са изменения в съдържанието на мисленето, а вторите са формални нарушения на мисленето.

Фрагментираност на социалното поведение – влошава се поведението на болните сред околните хора. Засегнатите са мръсни и неподдържани, облечени в къси или изключително неподходящи дрехи. Жилищата им са неподредени и неизчистени. Влошаването на социалното поведение се изразява в нелепи и напълно неадекватни прояви на обществени места.

Негативни симптоми

Към тази група шизофренни прояви спадат състояния, при които някои психични функции са по-слабо изразени. Към негативните симптоми спадат бедната реч и липсата на реакция, промени в настроението и безволевост. Тук се отнасят липсата на удоволствие и отклонения във вниманието.

Нарушение на вниманието – представлява неспособност за концентрация.

Болните не могат да осмислят информацията, която получават и ежедневните задачи. Мисленето е накъсано, а хората – смутени.

Фази на шизофренията

Симптоми при шизофрения

Продромална фаза – това е началото на болестта, което е постепенно и невидимо за околните. Започва с незначителни промени в настроенията, липса на воля в болния и поява на странни и налудничави идеи.

Активна фаза – започва появата на халюцинации и налудности. Промените могат да настъпят много бързо, само за няколко дни. Поведението на болния става непоследователно и нелогично, липсва завършеност в действията. Емоциите не отговарят на случващите се събития.

Резидуална фаза – тук липсват симптомите, характерни за активната фаза. През последната фаза се проявяват негативните симптоми.

Диагностициране на шизофрения

Ранното поставяне на диагноза шизофрения е силно затруднено, поради неспособността на човек да осъзнае проблема и многото предубеждения, свързани с това заболяване. На базата на симптомите на болният, лекарят поставя диагноза, но в по-късните етапи на болестта.

Лечение на шизофрения

Това е една напълно лечима болест, която може да бъде потисната, благодарение на подходящото лечение. Използват се лекарства – антипсихотици, които имат висока ефективност и безопасност. Атипичните антипсихотици се прилагат за овладяване на симптомите и предотвратяване на появата на нови. Освен прилагането на медикаментозно лечение, неразделна част от терапията е психологическата подкрепа, включването в различни психосоциални рехабилитации, оказване на съдействие от семейството и близките.

Крайната цел на лечението е възстановяване на социалните функции на болните, постигане на удовлетвореност и подобряване на качеството на живот. Важна предпоставка за постигане на успех е изграждането на доверие между пациент и лекар. Така болният ще спазва своята терапия и ще пие редовно назначените хапчета. От изключително значение е лечението да не бъде прекъснато преждевременно, защото симптомите могат да се задълбочат.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest