Какво представлява лимфедемът
Лимфата е богата на мастни киселини телесна течност, която циркулира в междуклетъчните пространства на подкожната тъкан. Течността постепенно се събира в много тънки лимфни съдове и благодарение на тях се отвежда към венозната част на процеса кръвообращение. Лимфедемът от своя страна представлява застой на лимфната течност в тъканите на крайниците.
Според причината за възникването, лимфедемът бива вроден, първичен и вторичен. При вроденият лимфедем лимфната система е недоразвита още при развитието на плода в утробата на майката. При първичният лимфедем не е установена точната причина за появата на лимфния застой.
Вторичният лимфедем е последствие от друго заболяване, най-често кожни инфекции, травми с развитие на груба съединителна тъкан, след лъчетерапии, при наличие на тумори, които засягат лимфната система. При жените лимфедемът много често се наблюдава след операции на карциноми на матката и яйчниците – засягат се долните крайници; след операции на рак на гърдата – засяга се ръката, която е в непосредствена близост до областта на хирургична намеса.
Симптоми при лимфедем
Лимфедемът е заболяване, което се развива постепенно. Първият и най-характерен симптом е отокът, който е мек и засяга подкожната тъкан. Ако е засегнат долен крайник отокът обхваща гърба на стъпалото и пръстите. В самото начало на болестта отокът е обратим – намалява след повдигане на крайника или стягане с бинт. В следващите етапи на лимфедемът, отокът все по-трудно се повлиява.
Настъпват изменения в кожата – тя става груба, атрофична, а в някои случаи се оцветява в по-тъмен цвят. Това сигнализира за необратим оток, при който протеините, намиращи се в подкожната тъкан се отлагат в лимфните съдове, което води до трайни увреждания и непроходимост на засегнатите съдове. В крайните фази на лимфедемът, отокът достига до много големи размери, като в някои случаи обема на засегнатия крайник може да се увеличи 10-15 пъти.
Видът на кожата е тежко променен, като много често лимфата започва да се отделя през кожата – състояние познато като лимфорея, което води до инвалидност на болния и често протича със стрептококови инфекции.
Най-общо симптомите на лимфедемът могат да се класифицират с протичането на четири фази:
I фаза – наличие на оток, който изчезва след покой на крайниците. Отокът е мек и при докосване остава трапчинка върху кожата.
II фаза – появява се постоянен оток, който по-трудно изчезва.
III фаза – отокът вече е твърд и не намалява при покой.
IV фаза – появява се твърд оток, който деформира крайника. Наблюдават се тежки изменения върху засегнатата кожа, засяга се двигателната функция.
Диагностициране на лимфедем
Поставянето на диагноза лимфедем се извършва след преглед и измерване на крайниците. Важни изследвания са хромолимфографията с водоразтворимо багрило, ултразвуковата сонография, лимфосцинтографията с изотоп или директната лимфография с рентгеноконтрастен препарат. Лимфедемът трябва да се разграничи от други заболявания, които протичат с оток на крайниците, каквито могат да бъдат венозните тромбози, бъбречните и сърдечни заболявания, кръвоизливи, инфекции, захарен диабет, артериална недостатъчност и други.
Лечение на лимфедем
Лимфедемът е трудно лечима болест, което налага комплексно лечение, включващо различни терапевтични и оперативни методи. От първостепенна важност е болният да поддържа много висока хигиена на кожата, необходимо е периодично повдигане на крайника и носене на специални чорапи – еластокомпресия.
Лечението на лимфедемът най-общо протича в два етапа – намаляване на отока и поддържане на постигнатия положителен резултат. В някои случаи се използват уреди като лимфотрон, който чрез последователно раздуване на пневматични маншети спомага за намаляването на отока.
Оперативното лечение е трудно и поради тази причина се прилага само в най-тежките случаи на лимфедем. Състои се в премахване на изменената подкожна тъкан и пластика на кожата на засегнатия крайник. Постигнатите резултати от назначеното лечение трябва да се поддържат с физически упражнения, носене на еластични бинтове или чорапи, както и прилагане на подходящ масаж, който болният може сам да си прави в домашни условия.
Няма универсален метод за предпазване от лимфедем. Най-добрият начин е недопускане на наранявания, травми и инфекции по кожата на оперираният крайник. Тъй като при жените лимфедемът на ръката най-често се получава след операция на рак на гърдата се препоръчва спазването на определено поведение.
Ръката от страната на оперираната гърда трябва да бъде чиста и редовно намазвана с крем; трябва да се избягват нарушавания на целостта й; трябва да се избягва продължителното излагане на слънце; при всички домашни дейности с ръце е препоръчително да се носят ръкавици; да се избягват ухапвания от насекоми и вдигането на големи тежести.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
