Човешкото око е оформено подобно на топка за тенис, отвътре кухо и състоящо се от три слоя тъкани, които обграждат централната кухина. Склерата е най-външният слой /бялото на окото/, а най-вътрешният слой е ретината. Средният слой между склерата и ретината е наречен увея /съдова обвивка/.
Увеята от своя страна се състои от три части: ирис /цветна част на окото/, цилиарно тяло /разположено е зад ириса и отговаря за производството на вътреочна течност/ и хориоидея /богата на съдове тъкан, която лежи под ретината/. В увеята се съдържат голяма част от кръвоносните съдове, които хранят окото.
Увеит представлява всяко едно възпалително заболяване на увеята. То може да ангажира една или повече от изграждащите я части. Увеит е сериозно заболяване, което се счита за третата водеща причина за слепота в САЩ. Увеитът може да засегне склерата, роговицата, ретината и други важни части на окото.
Увеит може да се дължи на голям брой заболявания и състояния – автоимунни заболявания /болест на Бехтерев, ревматоиден артрит/, както и излагане на инфекции, токсини и др. Увеитът винаги изисква преглед при офталмолог, защото крие риск от сериозно увреждане на зрението и дори слепота. Причината за увеит може да бъде бактериална, вирусна, гъбична или паразитна инфекция.
Видове увеит
Антериорен увеит – много често бива наричан ирит или иридоциклит, защото при него се засяга оцветената част на окото /ириса/. Иритът е най-разпространената форма на увеит. Наблюдава се при хора в млада и средна възраст.
Постериорен увеит – засяга задната част на увеята. Именно тя снабдява с кръв останалата част на окото, затова състоянието не бива да се подценява. Тази форма на увеит е позната и като хореоидит. Когато възпалителният процес засегне и ретината се развива състояние, наречено хореоретинит. Най-често се развива при автоимунни заболявания и системни инфекции.
Симптоми при увеит
Главните симптоми на увеита включват повишена чувствителност към светлина, болка и зачервяване на окото, замъглено зрение. Увеитът може да се проявява постепенно - в началото с лека болка и зачервяване, а впоследствие настъпва и замъгляването.
Диагностициране на увеит
Поставянето на диагнозата се извършва от офталмолог, който снема подробна анамнеза. При някои форми на увеита се налага провеждане на лабораторни изследвания или ядрено-магнитен резонанс на главата, за да се изключи възможността за наличие на автоимунни заболявания или множествена склероза.
За да се диагностицира правилно заболяването, лекарят използва голям набор от диагностични методи и препарати. Понякога се правят кръвни изследвания за откриване на хронична инфекция в друга част на организма. Ранното диагностициране на увеит е изключително важно, с оглед извършването на подходящо лечение и предотвратяване на тежки последствия и дори слепота.
Лечение на увеит
При изключване на инфекциозен причинител и диагностицирането на автоимунен процес може да се проведе лечение с имунодулиращи средства – имуносупресори, цитостатици, системни стероиди.
Основната цел на лечението на увеит е да се потисне максимално бързо възпалителния процес, защото хронифицирането му създава риск от възникване на трайни увреждания.
Когато се установи конкретен инфекциозен причинител, лечението включва прием на медикаменти – антибиотици, противопаразитни препарати, антивирусни препарати, както и капки с противовъзпалително действие.
Ирисът най-често е леко възпаление. Най-често се лекуват с капки за очи, които разширяват зеницата и облекчават болката, както и носене на тъмни очила. При хореоидита лечението се провежда с кортикостероиди локално или перорално.
Прогнозата при антериорните увеити е благоприятна – благодарение на подходящото лечение симптомите изчезват за няколко дни до няколко седмици. Постериорните увеити могат да траят месеци и дори години, като дори при правилно лечение трайните увреждания на зрението са често срещани.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
