За да разпознаете дали един диамант е истински, най-добрият начин за това е тест в лаборатория със специализираното оборудване и специалист хемолог - оценител на скъпоценни камъни. Ако обаче случаят изисква бърза реакция и се налага да се уповавате само на собствените си сили, е необходимо да си набавите: вестник, лупа и сярна киселина.
Първото нещо при разпознаването на предполагаемо-истинският диамант, е да го поднесете с короната към светлината. Ако е истински, трябва да се вижда светла точка. Ефектът се определя от пречупването на светлината характерно за кръглата форма.
Следва втория тест. Поставете диаманта върху вестника и се опитайте да прочетете през него буквите. Ако се виждат добре и могат да се различат, то най-вероятно разполагате с чиста проба стъкло.
Трябва да се има предвид обаче, че това правило е в сила само за кръглите диаманти, с не по малко от 57 стени. За скъпоценни камъни с по-малко стени или с друга форма подобни резултати не могат да се приемат за достоверни.
Друг тест, който трябва да приложите на диаманта, е да го разгледате под лупа. Добре е тя да е с възможно най-голямото увеличение, което можете да намерите. В преобладаващия случай естествените диаманти имат включвания – кристалчета, облачета, графит или пък външни и вътрешни цепнатини.
От друга страна, само капка сярна киселина може да помогне да се отличи истинският диамант от цирконий. Върху циркония тя оставя мътна следа, докато диамантът не реагира с нея.
Когато решите да се сдобиете с диамант от магазина, има още няколко фактора, които ще ви дадат сигурност, че се сдобивате с истински продукт. На първо място е цената на диаманта. Всичко под цената 1 500 лв./карат би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.
Друг критерий е блясъкът на диаманта. Той блести по особен начин, но неговият блясък е специфичен и може да бъде разпознат само от човек, който преди това е имал допир до тази материя.
Необичаен критерий за проверка за това дали диамантът е истински, е топлопроводимостта. Естествените и истински диаманти са изключително топлопроводими - около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ако диамантът е истински, когато дъхнете върху него, той не трябва да се запоти.
Има ли обаче запотяване и изобщо задържа ли се течност по него, значи е фалшив. Затова, когато потопите диамант във вода, той не задържа капчици по себе си. Също така, ако бъде нагрят – със запалка или на котлон, истинският диамант няма да се повреди по никакъв начин.
Диамантът е символ на неразрушимата връзка между двама души. Тъй като диамантът е най-твърдият материал на планетата и всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството до момента, той не може да бъде повреден. Може да се обработва само с друг диамант.
Когато се закупува диамант, той задължително трябва да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от определени институции. Върху тях трябва да има водни знаци и холограмни стикери. Без тях не може да се докаже произходът и това дали е истински продукт.
