Ебола е заболяване на хората и животни, което се причинява от вируса ебола – един от най-смъртоносните вируси познати на човечеството. За първи път за ебола се заговаря през 1976 година, когато едновременно избухват епидемии в Демократична република Конго и Южен Судан. В Конго заболяването възниква в градче, близо до реката Ебола, откъдето идва и името на вируса. Тогава се разболяват над 600 души, от които едва 200 оцеляват.
Еболата е много заразна болест. В началният период на заразяването носителят на вируса може да отделя вируси чрез всички свои телесни секрети – пот, кръв, урина, фекалии, семенна течност, слюнка. След известен период от време вирусът започва да се отделя и в разрушените клетки на епидермиса, което означава, че тогава дори докосване до кожата може да причини заразяване.
В началото на 2014 избухна епидемия от ебола, като само за една година вирусът на хеморагичната треска взе над 10 000 жертви, като почти всички от тях са в Западна Африка. Общо 24 000 души от 9 държави са заразени от тази епидемия.
Заразяване с ебола
Ебола са пренася от диви животни. Досега са документирани случаи на заразени горили, маймуни, таралежи и антилопи, но учените смятат, че прилепите от семейство Pteropodidae са естествените домакини на вируса.
Както споменахме вирусът се предава между хората чрез пряк контакт до телесните секрети, но след време дори и допир е достатъчен за заразяване. Опасност от заразяване с ебола представляват и погребалните ритуали и церемонии, защото вирусът продължава да живее известно време и в мъртвото тяло.
Вирусът не може да се предаде при досег с пари, плуване в басейн или покупка на хранителни стоки. Комарите също не пренасят ебола. Вирусът се унищожава много лесно със сапун и избелващи препарати.
Симптоми при ебола
Обикновено периодът от излагане на вируса до развиване на симптомите е от 2 до 21 дни. Симптомите започват рязко с внезапен стадий, който се характеризира с висока температура, повишена умора, болки в мускули и стави, възпалено гърло и главоболие. Следва повръщане, диария и стомашни болки.
По време на разгръщането на клиничната картина може да настъпят затруднено дишане и болки в гърдите, които са придружени от главоболие и объркване. При около половината от болните се наблюдават зачервявания по кожата, които са покрити с малки пъпки.
При някои болни може да има вътрешно и външно кървене, което обикновено започва 5 до 7 дни след появата на първите симптоми. При всички болни от ебола има намалено кръвосъсирване, а при около 50% от случаите се съобщава за кървене от лигавиците.
Болният дори може да започне да кърви от бялата част на очите.
Възстановяването започва между 7 и 14 дни след началото на симптомите. Ако случаят завърши със смърт, то тя обикновено настъпва 6 до 16 дни след появата на първите симптоми и се дължи на критично ниско кръвно налягане.
Диагностициране на ебола
Симптомите на ебола са твърде неспецифични, за да може в началото на появата им лекарят да постави диагнозата. Все пак лица, които са пътували в западните части на Африка и започнат да проявяват подобни симптоми, веднага се изолират и се назначават изследвания, които да потвърдят диагнозата.
Най-сигурният начин за откриване на ебола е чрез изследване на кръвта, тъй като симптомите на заболяването могат да се сбъркат с редица тропически и инфекциозни болести.
Лечение на ебола
До този момент все още няма ваксина или лечение срещу ебола. Единственото, което може да се направи за пациентите е вливане на течности, за да се спре дехидратацията, която е породена от диарията и повръщането. Болните се поставят под строг карантинен режим.
Разработват се ваксини, но все още нито една не е пусната за масова употреба. Въпреки това фармацевтични компании и научни организации не спират да разработват нови ваксини, а една от тях вече е дала добри резултати при тестване върху животни. Очаква се през настоящата 2015 година да се одобри първата ваксина срещу ебола.
Излекуваният от ебола човека престава да е заразоносител, но съществува една специфична особеност – семенната течност на заразените мъже остава заразна до 7 седмици след излекуването. Хората, които успешно са излекувани, придобиват имунитет срещу болестта или поне така се смята до момента, защото не е регистриран случай на повторно заразяване.
Превенция на ебола
Първоизточникът на заразата са животните, поради което Световната здравна организация настоява за поддържането на строга хигиена във фермите с животни в Африка и редовно да се правят почиствания с натриев хипохлорид.
При най-малките съмнения за инфекция работниците трябва да се поставят под карантина, а заразените животни се унищожават. Друг ключов момент в превенцията е информираността сред населението, поради което от СЗО работят активно за осведомяване на хората в засегнатите страни.
Тъй като в ранните етапи на ебола симптомите са леки, здравните служители в Африка трябва да прилагат абсолютно еднакви превантивни мерки към всички пациенти. Лаборантите, които изследват пробите, трябва да бъдат изключително внимателни.
Специалистите съветват хората, които трябва да пътуват до заразени райони да избягват контакт с кръв или телесна течност от пациент, както и да не докосват предмети, които може да са инфектирани. Трябва да се избягва близък контакт с диви животни и консумация на месо от дивеч. При съмнение за зараза веднага трябва да се потърси медицинска помощ.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
