За първи път в историята учени успяха да изолират части на човешкия геном, които биха могли да обяснят разликите в това как хората изпитват щастие. Изследователите открили, че в генетичната структура на човека има заложени три варианта за щастие.
Два от тях могат да обяснят разликите в симптомите на депресия. Чрез тях биха могли да се обяснят различни степени на невротизъм. Изследването показало, че генетичните вариации за щастие се експресират главно в централната нервна система, надбъбречните жлези и системата на панкреаса.
Откритията са резултат от огромно международно проучване, в което е изследван генетичният код на 298 хиляди души. Водещи на изследването са професорите Майк Бартелс и Филип Кьолингер от университета в Амстердам. Те в сътрудничество с международни учени от 17 страни изучавали фенотипове в ДНК-то на хилядите участници в проучването. Фенотипове са черти, които се появяват в резултат на природата и възпитанието.
Втората част на проекта протекла под формата на интервю. Учените разпитали участниците в проучването, чиито фенотипове били изследвани, за колко щастлив смятат живота си. Било обърнато внимание дали хората имат депресивни симптоми и признаци на невротично поведение.
Взети били под внимание и навиците на доброволците, които могат да имат отношение спрямо тяхното настроение - като тютюнопушене, индекс на телесна маса и чест прием на алкохол. Обобщените резултати показали, че субективно благосъстояние, депресия и невротизъм се влияят от същия набор от гени, изразени в централната нервна система, надбъбречните жлези и панкреаса.
Учените успели да изолират и гена, който кара хората да се чувстват щастливи. Това е генът FAAH, който прави протеин и влияе върху чувството на удоволствие и болка. Той варира в своя състав при определени хора, карайки някои от тях да бъдат по-щастливи от други. Той също определя степенната на усещането за болка.
Това проучване е едновременно крайъгълен камък и едно ново начало. Крайъгълен камък е, защото сега сме сигурни, че има генетичен аспект на щастието, а е и едно ново начало, защото трите варианта, за които ние вече знаем, ще ни покажат какво е взаимодействието между природата и възпитанието. Ще разберем и до каква степен начинът, по който възпитаваме децата си, им влияе в тяхната зрялост да изпитват щастие, казва професор Майк Бартелс.
