Сигурно сте се сблъсквали със ситуация, в която не можете точно да определите източника на вътрешна болка, а всички предприети мерки за лечение не дават резултат.
В такива случаи най-вероятно става въпрос не толкова, че дадената болежка носи физиологически характер, а по-скоро може да се нарече психически, или за по-просто душевна болка.
Ако трябва да използваме езика на психологията – то източника на болка може да се нарече психоматичен. Често се сблъскваме със ситуации, в които човек иска да се изкаже или да направи нещо важно, но по силата на обстоятелствата няма възможност за това.
Пример може да бъде притеснителен човек, който се притеснява пред суровия си началник, да каже, че повече няма да върши никакви чужди задължения.В резултат могат да се появат кашлица или пристъпи на задух или просто човек да се срине от ангина.
Щом това, което ни тормози вътрешно бъде изкарано навън, може да се наблюдава рязко подобряване на състоянието на човек. Ако имате определени претенции към някого, не си струва да трупате вътрешно напрежение, по-добре му ги кажете в мека и коректна форма.
Колкото по-дълго в душата ви се трупа негатив, толкова по-сериозен ще бъде вътрешния конфликт, който в крайна сметка ще се излее във вид на грандиозен скандал или по-лошо проблеми със здравето.
Смята се, че е хубаво да се забравят нанесените обиди, но работата не е чак толкова проста, иначе нямаше да е пълно с толкова болни хора. За заболяванията значение имат не само психологическите фактори, но те оказват допълнително въздействие върху тяхното развитие.
Проблемът е, че често желанията и потребностите на човек се разминават с вътрешните му догми и съществуващите табута, които са заложени още от детството.
Това не позволява да осъзнаем какво всъщност искаме, което от своя страна може да предизвика болка в коя да е част на тялото ни. В такава ситуация попадат по-често хора, които през детството си са се сблъсквали с множество забрани и строги правила.
Трябва да отбележим класическите, вече доказани психоматични заболявания – „великолепната шесторка” – хипертония, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, язвен колит, артрит, астма и невродермит. В последните години като допълнение идва и нервната анорексия.
За съжаление от тези заболявания не можем да се отървем само с помощта на психотерапевт, а трябва помощ и от специалисти в други области.
Паралелното лечение трябва да се завърши именно с консултация с психотерапевт, за да се установи психическият провокатор за заболяването, което ще направи възможно поставянето на диагноза при душевните заболявания.
