Нарушения в говора след инсулт

Инсулт

Неясният говор е един от най-честите симптоми за инсулт. Увреждането на речта, съчетана с изтръпване на лицето или крайниците, увреждане на зрението, виене на свят, загуба на координация и тежко главоболие алармират за нужда от незабавна медицинска помощ.

Инсултът е прекъсване на притока на кръв към мозъка, което лишава мозъчните клетки от кислород. Тези клетки умират след няколко минути, което води до загуба на неврологични функции, контролирани от клетките.

Има няколко вида речеви нарушения, които могат да възникнат след инсулт:

Симптоми при инсулт

- Афазия е придобито нарушение на речта, което засяга възможността за нейното произвеждане и разбиране и възможността за четене и писане.

В случай на афазия увреждане настъпва в лявото полукълбо на мозъка, което е отговорно за езиковите центрове на човек. А те от своя страна контролират процесите писане, четене, говорене и слушане. Повечето хора, имащи афазия, трудно намират думите, за да се изразят или трудно намират самият начин на израз за думите.

Фокусът трябва да бъде поставен върху подобряването способността на пациента да общува, като му се помогне да използва останалите му езикови способности. Рехабилитацията трябва да бъде за обучаване на разбирането на говоримия език, ако е нужно се включват и други средства. Например снимки или описания на думи, водещи до определението на една.

- Дизартрия е заболяване, което засяга контрола на мускулите на речта. Информацията, предадена на езика, гърлото или устните се нарушава, което води до лошо артикулация. Пациентите изпитват трудност да местят езика и мускулите си, за да говорят, защото те са станали или слаби или прекалено стегнати вследствие на инсулта.

Прекарване на инсулт

Затова е много важно да се определят упражненията за терапия. Макар че рядко се изисква рехабилитация в тези случаи, защото в повечето от тях дизартрията изчезва.

- Апраксията на словото (или вербална апраксия) е невъзможността да се произведе информацията командваща мускулите на речта. При нея пациента знае коя дума трябва да произнесе, но не може да накара мускулите си да я изрекат. Общите подходи на терапията за апраксия включват научаването на ритъм, скорост и възпроизвеждане на звук.

При терапията от голямо значение не са само упражненията, но и средата заобикаляща пациента. Тя трябва да бъде такава, че да минимизира разочарованието му от факта, че се налага да научава отново обикновеното.

Виж повече

Рейтинг

4.2
Общо 5 гласували
5 2
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари