Кристалната дистрофия на Биети (Bietti crystalline dystrophy) представлява състояние, при което са налице малки липидни отлагания в тъканите на ретината на окото. Ретина се нарича фината покривка върху задната част на окото. Тя е съставена от клетки, които улавят лъчите, проникнали в окото. От нея тръгва зрителният нерв, който изпраща тези светлинни импулси към мозъка.
В резултат на увредата се стига до прогресивна загуба на зрение.
Налице е хориоретинална дегенерация, характеризираща се с натрупването на жълтеникаво бели кристали (липиди) в пигментния епител на ретината.
Заболяването обикновено започва още през тийнейджърските години или в началото на 20-те години, а началото се характеризира с рязко намалена зрителна острота. Стига се до загуба на периферното зрение и кокоша слепота.
Причината за появата на тази дегенеративна промяна в ретина се дължи на мутации в определен ген, поради което се предава от поколение на поколение по автозомен-рецесивен път.
Установено е още, че дистрофията на Биети се среща по-често при азиатците - китайци и японци. Анализите посочват, че 1 на 67 000 души развиват заболяването.
Пациентите се оплакват най-често от намалена яснота на зрението, затруднено нощно виждане, загуба на зрително поле. Налице са още променливи кристални отлагания по роговицата, нарушено цветоусещане, забелязва се и асиметрия между двете очи.
Диагнозата се поставя след откриването на множество малки, лъскави, жълто-бели кристали в ретината посредством оптична кохерентна томография, с доказване на дефекти в зрителното поле и други.
Проблемите със зрението могат да се влошат с различна скорост във всяко око и тежестта и прогресирането на симптомите варира в широки граници при отделните случаи.
За съжаление корекцията на нарушеното зрение не може да се оправи с очила или контактни лещи. Периодичното мониториране е необходимо, за да се проследи развитието на болестта.
