Намалената чувствителност на кожата говори за определени нарушения на нервната система. Състоянието изисква спешна консултация с невролог.
Основна причина за намалената чувствителност на кожата се крие в структурните изменения в централните или периферните зони на нервната система. Подобно нарушение на чувствителността е състояние, при което възможността да се възприемат външните дразнения е силно намалена. Това се предизвиква в най-честия случай от определени промени в здравословното състояние на органите и тъканите или такива в околната среда.
Има няколко вида нарушения на чувствителността, които се характеризират с различни симптоми. Те са:
- Алохейрия. При нея пациентът определя мястото на дразненето, но на противоположната страна на тялото си;
- Аналгезия. При нея липсват усещането за болка и допир на засегнатия участък;
- Дизестезия. Характеризира се със смесени възприятия и резки промени на усещанията. Например болката може да дава усещане за топлина, а студът – за изтръпване;
- Парестезия. В това състояние изтръпването, бодежите, схващането и чувството, че ви лазят мравки, са краткосрочни и спонтанно появяващи се и изчезващи;
- Полиестезия. При нея нервната проводимост се възприема от тялото като различни дразнения или на различни места на тялото. Състоянието е част от увреждане на централната нервна система или лезия на мозъка;
- Термоанестезия. Пациентът не чувства температурни промени в засегнатата област;
- Хипостезия. Състоянието се ограничава в обща намалена чувствителност;
- Хиперстезия. За разлика от останалите, при това състояние се наблюдава завишена чувствителност. Този вид нервно нарушение позволява засегнатото място да се локализира много точно;
- Хипералгезия. При нея е налице прекалена чувствителност. Пациентът проявява нетърпимост при дразнене, изразено чрез силна и нетърпима болка;
- Хиперпатия. Състоянието е подобно на хиперстазията, но липсва възможност за прецизна локализация на дразненето. Неприятната сензитивност остава дълго след прекратяване на дразнението.
Всяко от тези нарушение може да е следствие на нарушения в кръвообращението и циркулацията, атрофия на първични нервни влакна, тумори, травми и др. В редки случаи подобни нервни нарушения са следствие на наличието на някои психични заболявания.
Състоянието е сериозно и изисква незабавна консултация с лекар-невролог. Важно за лечението е да се установи причинителя му. Неговото отстраняване е от изключително значение, тъй като веднъж нарушени, функциите на невроните трудно се възстановяват.
