Завинаги млади! Нобелов лауреат откри ключа към вечния живот

Младост

В последните години в медицината се наблюдава невиждан ръст в сферата на технологичния напредък. Глобализацията обхваща все по-голям брой хора. Това им позволява да се докоснат както до новите медицински устройства, така и до много досега недостъпни знания.

Въпреки черната статистика, която ни залива от медиите, ако не в световен аспект, то поне в западния свят средната продължителност на живота се увеличава. Това поставя логичния въпрос какво очаква идните поколения. Напредването на медицината със сигурност ще води до нови пробиви и някой ден, може би, ще можем да контролираме наследствените заболявания и да избираме възрастта, на която да напуснем живота.

Молекулярният биолог Елизабет Блекбърн, който получи Нобелова награда за изследванията си в областта на процесите на стареенето, твърди, че е открил как да живеем вечно. В частност тя е насочила изследванията си в откриването на ползите от удължаване на теломерите. В една от книгите заедно с колегата си Елиса Епел тя застъпва идеята, че човек сам може да контролира процесите на стареене. Това може да стане чрез добиване на здравословни навици. Относно теломерите, които представляват крайните части на ДНК, Блекбърн ги сравнява с твърдите накрайници на връзките за обувки.

Теломерите слушат поведението ни. Те или ще се удължат, или ще се скъсят. Когато се скъсяват, е много малко вероятно клетките да продължат да се размножават и в крайна сметка умират. Изследванията са доказали, че колкото повече стрес има в живота, толкова по-висока е клетъчната смъртност и съответно – ускореното стареене.

ДНК

Изследванията на теломерите продължават и до днес. Учените се стремят да разграничат каква храна или навици на спане се асоциират с по-дълги теломери. В същото време обаче харвардският изследовател в областта на генетиката Дейвид Синклер е притеснен. Той не смята, че науката в сферата на ДНК и теломерите не толкова проста, колкото някои се опитват да я изкарат.

Според Синклер е изключително трудно да се докаже причинно-следствена връзка между стила на живот и продължителността на живот. Друг учен, Джудит Кампизи от Института за изследване на стареенето Бък, добавя, че въпреки че клетъчното стареене увеличава рисковите фактори за заболявания, свързани със стареенето, причина за тях могат да станат и много други фактори.

Заключението е, че ако цялостното стареене се дължеше на теломерите, щяхме да сме разрешили проблема с възрастта отдавна. В същото време обаче подобряването на навиците може и да не ни донесе вечен живот, но определено ще подобри качеството му, което, от своя страна, прогресивно води до увеличаване на неговата продължителност.

Блекбърн и колегата ѝ Епел са толкова убедени в теорията си, че са набелязали практически стъпки в посока увеличаване на продължителността на живота. В тях се включва поддържане на общото здравословно състояние и намаляване на вероятността за по-ранно настъпване на заболяванията, асоциирани със стареенето.

Здравословно хранене

И докато някои учени твърдят, че не може да се разчита стриктно на дължината на теломерите за определяне на необходимите промени в начина на живот, те се използват за индикатор и по-добро разбиране на общата генетична картина на човек. Техният метод е един от многото, разработвани и свързани със стремежа на медицината на удължи живота ни.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати