Детската истерия често е определяна и като първи пубертет или още ранен пубертет. Истерията най-често се появява изведнъж, без нищо да предвещава за нея, детето става капризно и особено несговорчиво. Обикновено малчуганите започват да тропат инато с крак, да се тръшкат, а нерядко хвърлят и предмети.
Има няколко причини, заради които детенцето ви може да изпадне в истерия – може да има нужда да привлече внимание, да иска нещо определено, което му се забранява. Възможно е също истерията да е причинена от прекалената ви власт и контрол над него и желанието му да излезе над зоната ви за контрол.
Много вероятна причина е и липсата на такава – мъничето преживява някакъв свой вътрешен конфликт и единственият начин, който намира, за да го изрази, е с истерия.
Разбира се, казано така не звучи особено страшно, но истината е, че в момент на истерия на детето, много родители загубват почва под краката си и не знаят как да реагират. Първо се притесняват за детето, тъй като не знаят какво се случва и как да помогнат, а след това започват вътрешните терзания за това колко добър родител сте и справяте ли се с отглеждането на детето.
Това е нормален период от живота на детето и ще го преодолеете заедно – никой не е подготвен предварително за нещата, които ще се случат. Има няколко неща, които можете да правите, за да успеете да туширате проблема:
- Не си позволявайте да крещите на детето или да го удряте – това не само няма да ви помогне, а ще направи проблема още по-голям. Не си изпускайте нервите, колкото и трудно да е понякога това. Целта е не да станете участник в нервната криза на детето, а да го извадите от нея.
- Няма никакъв смисъл да спорите с детето, защото в момента не ви чува.
- Не си позволявайте да давате каквито и да било награди и поощрения, само и само да излезе от момента на истерия – научите ли детето си, че по този начин може да получи каквото иска, проблемът няма да се реши, а дори ще бъде задълбочен.
- Не е препоръчително да извиквате и други хора в тази ситуация – ако сте навън, например, не казвайте неща от рода на „Тази леличка сега ще ти се скара.“ и т.н. Ако сте у дома, уверете се, че стаята на детето е обезопасена и го оставете само, докато се успокои. В случай, че сте навън не изпитвайте срам от това, което се случва – това не означава, че сте лош родител. Ако детето усети, че изпитвате дискомфорт, ще започне да изпада в истерии винаги, когато сте „пред публика“.
- Изпратете ясен сигнал на детето, че ще получи помощ, едва когато се успокои – това ще му даде възможност да разбере, че истерията няма да помогне и в един момент ще се успокои. Не очаквайте това да се случи веднага – много вероятно е истеричният пристъп да продължи дълго време.
- Все пак, когато се успокои, бъдете нежни към отрочето си и подходете с много разбиране – логичното усещане и желание у вас е да се скарате, защото вероятно и вие сте изнервени. Това, обаче, би било грешка – поведението ви след като веднъж се е успокоило, трябва да казва, че сте щастливи, че вече е добре и се е успокоило самостоятелно.
- Психолозите препоръчват истерията на детето да не се приема твърде лично, макар че това, да си признаем, е доста трудно, дори е невъзможно. Според специалистите отрочетата веднага усещат родителското притеснение и започват да черпят сили от това.
Истеричните кризи са само период в живота на детето ви – за да успее да ги преодолее по-бързо, детето трябва да говори за това какво чувства. Наблюдавайте кога се случват тези пристъпи, за да можете да анализирате и каква е евентуалната причина, ако детето все пак не споделя.
Трудно е да не изпитвате угризения и вина, яд и безсилие – разберете, че спокойствието ви е от голямо значение в тези моменти. Детето ви има нужда от модел на поведение, а не от човек, който ще задълбочава истеричната му криза.
