Кое е хобито, което ще удължи живота ти?

Градинарство

Много от столетниците по света споделят общо хоби: градинарството. Възможно ли е да удължим живота си и да намалим стреса, ако се захванем с това начинание?

Дан Бутнер прави проучване в 5 места по света, които са известни със своите дълголетници - Окинава (Япония), Никоя (Коста Рика), Икария (Гърция), Лома Линдия (Калифорния, САЩ), Сардиния (Италия)

Хората, живеещи по тези места, имат общи фактори, които са част от причините за тяхното дълголетие - социална помощ, изградени навици за спорт и движение и предимно растителна диета. Но освен това те споделят нещо по-необичайно - във всяко от едно тези места хората се занимават с градинарство до 80-90 годишна възраст. Възможно ли е любовта към градинарството да удължи живота ни до 100 години?

1. Повдига настроението

Всички знаят, че редовното движение и избягването на застояване в затворени пространства помага да сме дълголетни, а градинарството е лесният и приятен начин да комбинираме и двете. Бутнер казва: Ако поддържаш градина, неминуемо ще получаваш редовно дневната си доза движение и средно натоварване. Той казва, че има доказателства за това, че хората, занимаващи с с градинарство, живеят по-дълго и изпитват по-малко стрес в живота си. Той се уповава на много проучвания, които потвърждават това и сочат, че градинарите са по-здрави както физически, така и психически.

В скорошно холандско проучване учените накарали участниците да изпълнят стресираща задача, а след това ги разделили в 2 групи - първата група прекарала 30 минути в четене на книга в затворена стая, а другата прекарала време в градината. Хората от първата група, които останали вътре да четат, отчели, че настроението им се влошило, докато другите не само подобрили настроението си след стресовата ситуация, ами докладвали, че се чувстват напълно възстановени.

Австралийски учени открили, че мъжете и жените, които се занимавали с градинарство след навършването на 60 години имат 36% по-малък риск от развиването на деменция, в сравнение с връстниците си, които не споделят това хоби.

Други проучвания, засягащи възрастни хора, страдащи от когнитивни заболявания (като деменция и Алцхаймер), отчитат известни подобрения след третиране на болните с градинарство. Слънчевата светлина и чистият въздух успокояват по-буйните пациенти, а цветовете и сетивното взаимодействие с растенията биха могли да подобрят сетивните умения у болните.

2. Остави природата да нахрани душата ти

Ползите от градинарството не свършват със здравето - обществените предимства също не са за подценяване, когато става дума за дълголетие. Доктор Брадли Уилкокс от Хавайския университет прави проучване със столетниците от Окинава (Япония), където 1 на 2000 души е столетник. Много от хората, живеещи там, поддържат своите малки градини до дълбока старост.

Доктор Уилкокс казва, че градинарството подпомага други фактори, свързани с дълголетието, макар и метафизични. Той казва: В Окинава хората казват, че всеки човек, който доживява до дълбока старост и остава здрав, има нужда от икигай - причина да живее. Градинарството е причината да се събуждаш всеки ден.

Освен това Уилкокс обяснява, че хората в Окинава високо ценят свързаността на всеки един с обществото. За хората от Окинава да се съберат на местния пазар и да споделят плодовете на труда си един с друг е важно социално събитие. Това със сигурност помага на хората да се чувстват свързани със съгражданите си и здраво стъпили на земята.

Чувството за свързаност е изключително важно, но също толкова важно е това да се чувстваш свързан с природата. Проучване от Харвардския университет показва, че хората, които са заобиколени от природа и зеленина, живеят по-дълго и имат по-малък шанс да се разболеят от рак или някакъв вид белодробно заболяване.

Докторите в Шотландия вече могат да предпишат на пациентите си разходка в природата за различни болежки, включително високо кръвно налягане и тревожност, както и за увеличаване на степента на лично щастие. Градинарството - дори на малка лехичка в градска среда, е лесен начин да инкорпорираме повече природа в ежедневието си.

Освен вече казаните компоненти на градинарството, то може да се погледне и от диетична гледна точка. Учени откриват връзка между така наречената Средиземноморска диета - богата на зеленчуци, плодове, бобови и житни култури, ядки, риба и маслиново масло (зехтин), и забавеното стареене.

Уилкокс казва, че основен принцип на храненето, богато на плодове и зеленчуци, най-често от местни пазари и градини, е важно за дълголетието, независимо дали диетата е стриктно средиземноморска или не. В Окинава например повечето хора отглеждат плодове и зеленчуци като сладкия картоф в собствената си градина.

Когато ядеш зеленчуци, които си отгледал сам, разликата е огромна - вкусът им е по-хубав, имат повече витамини, минерали. - казва Уилкокс. Бутнер препоръчва диета от 90% зеленчуци, най-вече листни зеленчуци (маруля, спанак) и бобови култури; той ни насочва към простата истина - градинарите са склонни да си насадят това, което биха искали да ядат.

3. Допринася ли фермерският живот за дълголетие?

Фермерският живот допринася за дълголетие

Всички бихме си казали, щом градинарството е толкова хубаво за нас - няма ли фермерството да е още по-добро? Много от факторите, които допринасят за дългия живот, като живот извън града и редовно движени, се откриват и във фермерството.

Има доказателства за това, че фермерството е една от най-здравословните професии. Австралийско проучване показва, че фермерите имат 30% по-малък шанс да страдат от хронични болести и 40% по-малък шанс да имат нужда от помощта на личния си лекар, в сравнение с хора, които практикуват други професии. Учени от САЩ са сравнили нивото на смъртност при фермерите в сравнение с всички други хора в Америка и са открили, че любителите на живота във фермата имат по-малка вероятност да умрат от рак, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Проучвания в Швеция и Франция също показват, че фермерите са по-здравословни от другите хора.

Доктор Масахико Джема от Токийския университет Уаседа проучва фермери, работещи сами, в провинцията Сайтама, и заключва, че те имат по-висока средна възраст и работят до по-голяма възраст. Много от хората, с които Доктор Масахико работи, са фермери на половин работен ден или са вече пенсионирани, и степента на трудност в работата им може да се сравни с тази на човек, който поддържа градината си.

Малките семейни ферми са много популярни в японското земеделие - обяснява Доктор Масахико, пояснявайки, че проучването му не е включвало фермери, работещи в производствени условия. Той открива, че хората, работещи в непромишлени ферми, статистически имат по-добри физически и психически показатели. Той допълва: предполагаме, че работата във ферма допринася за поддържането на добро здраве и бодър дух.

Но нека се върнем към реалността.

Макар че откритията на д-р Масахико Джема са окуражаващи, трябва да се замислим, че не всички видове фермерство са като традиционния японски модел, който той проучва. Земеделието е индустрия в голяма част от западния свят и фермерите могат да се сблъскат с трудни и понякога опасни условия, високи заеми и кредити, както и бързото навлизане на автоматизиран труд.

Реалността на земеделието, поне в Америка, е непрестанно гледане на компютърен екран, чрез който се поддържат системите за пилета или свине, или седене между 4 стени, управлявайки монотонно случващото се в предварително настроени чрез GPS полеви машини - казва Томас Форестър - консултант по храните в Ню Йорк.

В такъв случай не можем да видим фермерството като антидот на стареенето.

Нито фермерството, нито градинарството обаче могат да гарантират дълъг живот. Но някои от техните особености със сигурност помагат - прекарването на време навън и активен начин на живот. Все пак, всичко се дължи на баланса.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати