Как най-често вредим на психиката си

Тъжно момиче

В цялата история на човечеството, откакто се е осъзнало като такова, разбирането на материалното следва идеята за превъзходството на нематериалното - душа или дух. От първичните, натуралистични почитания на елементите, през политеистичните религии и култове, до сравнително младите монотеистични религии като християнство и ислям, хората винаги вярват, че материалната им същност е само носител на нематериална сила - душа или дух.

Това разбиране губи вездесъщата си сила с напредъка на човечеството в науката и материализма - но само за кратко! В много кратки срокове науката стига до едно откритие, което на практика преоткрива древните разбирания - но вече нарича нематериалната същност психика.

Това название обаче е огромен реверанс и признание към класическата идея за душата - психика всъщност идва от Психея - очарователен персонаж от древногръцката митология с много интересна легенда, но по-важното: името ѝ означава... душа.

В наши дни психиката е вече емблематично понятие - модерните общества я поставят над всички други фактори, определящи човека. За съжаление, темата е прекалено обширна за кратък материал - затова ще разгледаме само някои основни причини за психически дискомфорт, който сами си причиняваме!

Ако въпросът бъде формулиран като Как най-често вредим на психиката си, отговорите ще се окажат безбройни!

Материалистичната западна наука, в това число и психиатрията, насочва целия си фокус в материалното - заради което ще последват отговори като: цигарите, злоупотребата с алкохол, наркотиците. И всичко от този род.

Определено има и нови идеи - като интернет, орален секс, чипс и бърза храна(не си измисляме - цитираме материали по темата! ). Има и доказани фактори от преходен тип - властни родители, религии и други, въздействащи по нехимичен път, но съвсем реалистични неща.

Без по никакъв начин да отричаме тия твърдения, предпочитаме да разгледаме темата от един друг ракурс. Ето как най-често вредим на психиката си:

Тровим психиката си с мисли и емоции

Жена

Наркотици, алкохол и всякакви други токсини увреждат невроните, а невроните имат основна роля във връзката между психиката и материалното тяло - факт! Но негативните емоции и мисли са отровата, която действа директно върху психиката - а не върху материалните ѝ посредници!

Вероятно тук е мястото за една уговорка - психичните заболявания са извън обсега на настоящия материал. Те се дължат на фактори като генетика, изменения в мозъка и други съвсем материалистични неща - дори и на вирусни инфекции - и като клинично състояние са изцяло в компетенцията на медицината и съпътстващата я фармация. Може да се каже, че психичните заболявания и тяхното лечение са един доста материализиран израз на човешката психика. Затормозената от нагативни и изцяло нематериални неща психика обаче е характерна за огромен процент от здрави, напълно функционални хора. Защо ли?

Трупаме негативни емоции

Тъжен мъж

Представете си следното: ядете и пиете нормално, но не си позволявате да отидете до тоалетната. Въпрос на време е да последва стомашен дискомфорт, после - тежък дискомфорт, и накрая - отравяне, или, в по-добрия случай, огромно избухване на всичко натрупано. Това е толкова ясно и предсказуемо, че никой не би си и помислил да постъпи така. Със същата несъмнена увереност човек пази организма си от отрови. Що се отнася до психиката ни обаче, там цялата ни разумност рязко ни напуска.

Обида, гняв, завист - склонни сме да задържаме всичко това в себе си, дори сме създали стандарти, повеляващи подобни емоции да бъдат скривани и потискани. А за психиката всичко това е токсичен товар, и ако не бъде своевременно изведено, я разрушава. Разбира се, най-добрият вариант е да не познавате подобни емоции! Обидата, гневът, завистта и всички подобни сами по себе си не са донесли добро на никого - и идеята не е да им се отдадете, а да ги трансформирате, вместо да ги потискате. Потискането на негативни чувства винаги е за сметка на приносителя! И води до увреждане на психиката.

Ниска самооценка

Депресирано момиче

Когато една ниска самооценка е по обективни критерии, тя може да е стимул за индивида да се фокусира и напредне в развитието си - или поне просто констатация, която не води до нищо. Когато обаче не ставам и не мога са плод на емоционална нагласа, те нанасят увреждане на психиката. Освен това са и своеобразно негативно автопрограмиране - едно аз не ставам, повторено 100 пъти на ниво подсъзнание, бързо се превръща в реалност.

Чувство за вина

Депресия

Дали не обидихте еди-кой си, дали не можехте да помогнете, дали не разочаровахте - по механизъм, подобен на ниската самооценка, това непрекъснато чувство за вина, че някой е очаквал повече от Вас, причинява увреждане на психиката! Не казваме, че не трябва да се мисли за другите - отговорността и съпричастността са добри черти, а човекът е социално създание със склонност да помага. Просто удържайте балансите - не сте длъжни на никого!

Ако някой е очаквал повече, ако друг е останал разочарован - това са техни проблеми, не Ваши! Да сте отзивчиви е едно, да сте задължени - съвсем друго! Ако във всяка ситуация давате най-доброто, на което сте способни в конкретните обстоятелства, няма никаква причина да се самообвинявате.

Неудовлетвореност

Неудовлетвореност

Макар че искам повече е основният двигател в движението напред, дори това може лесно да се окаже сред опасните вреди за психиката. Да искате утре да сте по-добри от днес е нагласа, която заслужава адмирации, но постоянната неудовлетвореност от постигнатото, без оглед на високата му стойност, се превръща в проблем, който в крайна сметка обезсмисля всичко. Не казваме, че трябва да поставите таван на стремежите си - но удовлетвореността от всеки успех и постигнат етап е от ключова важност, за да се чувствате пълноценна личност!

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати