Екстровертът е човек, обърнат навън, отворен към света, насочен към хората.
Един от знаците, по които човек може да различи екстроверт от интроверт външно, е погледът, с който гледа директно към събеседника си, а не се взира в миналото и в себе си.
Обхватът на вниманието на екстроверта е неограничен, той вижда точно къде гледа: Това, което виждам, отразявам.
Екстравертът може да има богат вътрешен свят, но той ще се справи с него само дотолкова, доколкото му е необходим за нещо във връзка с външния свят.
Между това да бъде сам и да си бъбри с някого, той винаги предпочита да разговаря. Ако има избор на мисли или направи, той ще предпочете да действа.
Ако трябва да мисли, той ще мисли, но само дотолкова, доколкото е необходимо да вземе решение, за да е активен.
Той е внимателен към чувствата на другите до степен, която помага да се ориентира. Животът, хората, това, което се случва около него, е реалния кръг на неговите интереси.
Екстровертът често се определя като бъбрив, празноглав или повърхностен човек, но това е грешно. Всъщност тази черта спомага за общителността и лекотата на общуването и често провокира очарованието на другите.
Ако тези характеристики са прекалено силно изразени, можем да говорим за проблемна екстровертност.
Тогава човек изглежда глупав, повърхностен и неспособен да контролира себе си, за разлика от здравия екстроверт - мислещ човек с дълбок вътрешен свят и вътрешна сърцевина.
Въпреки това и сред интровертите има повърхностни хора, а сред екстровертите - дълбоки и замислени личности.
Концепцията за екстровертността има богата история и специалисти от различни области влагат своето специфично съдържание в тази типология.
Ако надхвърлим науката, тогава в популярната литература понятието екстроверт се разбира много просто: това е общителен човек, който обича контакта с другите.
Възможно ли е да се развием здравословна екстровертност? Възможно е, но не винаги е необходимо: екстровертността не винаги е добра черта, а прекомерната общителност може да бъде пречка в живота.
Друг е въпросът, когато става дума за намаляване на проблемната интровертност - да, в този смисъл развиването на екстровертност е добро и необходимо.
Доста е трудно да се развие тази черта на личността, но когато цената е в това да се научим да се свързваме по-пълноценно с другите, може да се каже, че със сигурност си струва.
