Развитието на детето по години

Развитието на детето по години

Да се създаде от един малък човек завършена личност е дълъг и многопосочен процес. Той започва от момента на раждането и продължава години, при което детето минава през различни етапи, преодолява различен тип детски проблеми, учи се да се справя с тях и това изгражда характера му.

Развитието на детето по години има своите особености, които са общи за всяка възраст, но същевременно строго индивидуални за всеки отделен случай. Все пак разглеждането на общите закономерности ще създаде една добра картина на развитието на детето в първите най-важни години от живота му.

Общи положения при етапите на развитие на детето

В литературата по детска психология етапите на развитие на детето се наричат кризи. Зад всяка премината криза стои придобиване на определени навици, които залягат в развитието на детето и осигуряват реализирането на личния му потенциал.

Самият термин има гръцки произход и се превежда като решение, изход. Тоест това е повратната точка, скокът в развитието, който стои зад всяко ново умение. В китайския език понятието има двойно значение - опасност и възможност. Това двояко разбиране казва всичко-става въпрос за нов старт, за възлово място, от което се определят новите цели и пътя към тях.

Тези етапи при развитието на детето невинаги са обвързани с точно определена възраст и протичат с различна интензивност. В психологията е прието да се говори за 5 такива етапа.

- На новороденото - от раждане до ІІ месец от живота;

- Ранно детство - от 12 до 18 месеца;

- На 3-годишните - от 2 до 4 години;

- На 6-8 годишна възраст;

- На пубертета - 12-14 години.

За да се преминат успешно всички кризисни моменти, стартът е много важен. А за да са налице всички шансове за успех, основната роля е на майката, която осигурява спокойното развитие на плода. Както физическото, така и психическото състояние на бременната жена се отразяват на израстването и развитието на бебето и този вътреутробен период задава стартовата позиция, от която новороденото ще тръгне по пътя на своите израстване и развитие.

Периоди в развитието на детето

І период

Начален етап в развитието на детето

Най-ранният етап от развитието на детето се разглежда от гледна точка на физиологията и психологията. На физиологично ниво бебето трябва да се адаптира към нов начин на съществуване, различен от вътрешно утробния. Това предполага самостоятелно дишане, собствена топлина и преработване на храната. Наличието на спокоен дневен режим, редовен сън и хранене на бебето, регулирано кърмене са предпоставки, които подпомагат мъничкото същество в процеса на възприемане и внедряване в света.

Психологическата му адаптация в голяма степен зависи от действията и емоциите на неговите родители. В началото на жизнения си път новороденото не разполага с основни средства за общуване и се нуждае от помощ и подкрепа. Майчината интуиция в случая е много важна, тя подсказва на майката как да откликне на нуждите на детето си. Топлината от допира, грижите за бебето и постоянното присъствие на майката са това, което води този етап към неговото изпълнение. Кризата на новороденото завършва след 6-8 седмици и научният термин, който го обяснява, е комплекс на оживлението. Това означава, че процесът на приспособяване е завършил успешно.

ІІ период

Кризата на първата година от живота на детето е проучена от психологията най-напред в сравнение с всички други периоди. Главните моменти на този период в развитието на детето се състоят в способността на детето да ходи и да говори. Заедно с това настъпва период на осъзнаване, при който детето започва да изпитва страх да не бъде разделено от майка си. Затова то използва всякакви начини да ангажира изцяло нейното внимание, да го привлича постоянно към себе си. Това са първите волеви решения на малкия човек. В този период от развитието на детето родителската любов и подкрепа е особено важна. Заедно с това трябва добре да се прецени степента на самостоятелност, която да му бъде отпусната.

ІІІ период

Етапи в развитието на детето

Етапът на 3-годишните се смята от специалистите като остър. Детето се управлява трудно, поведението му не може да се коригира. Най-често употребявани в речника му са думи за отрицание. Причината за отричащото поведение е, че то вече се възприема като отделен индивид, който има свои желания и потребност и иска да ги отстоява.

Поведението на родителите в този момент е много важно. Строгостта на родителите и наказанията на детето не са начинът да стане послушно дете, то може само да бъде пречупено. Правилната позиция на възрастните е търпимост и разбиране, подход, с който да се успокои малчугана и да му се предложи вариант, алтернатива на разрушителното поведение, която го удовлетворява. Обикновено такива реакции отшумяват за година-две.

ІV период

Възрастовата криза на възрастта от 6 до 8 години е време на интензивен растеж на тялото. Детето усъвършенства моториката на горните крайници, нервно-психичните функции също.

В това напрегнато време на растеж детето променя и социалния си статус, то става ученик и за първи път навлиза в свят на правила и канони, които трябва да следва. Бунтът при някои деца срещу правилата е особено силен, най-вече при възникване на проблеми с усвояване на знанията, преподавани в училище. Спокойната обстановка у дома е от изключителна важност, както и да не се поставят непосилни изисквания пред стъписания ученик.

V период

Най-ярко изразените промени на физиологично и психическо ниво се случват във възрастта между 12 и 15 години. За подрастващите се наблюдават промени в поведението. При момчетата те са невъздържаност, грубост, агресия, а при момичетата променливи настроения. Повишената чувствителност, егоизмът, равнодушието и отричането на всичко са най-често срещаните реакции на случващото се наоколо.

Тийнейджърството като етап от развитието на детето

Стремежът към самостоятелност и независимост, породени от чувството на детето, че вече е възрастен, го тикат в доста случаи към необмислени и рисковани действия. В този момент родителите са така необходими на юношата, както и на малкото дете. Отношението като към пораснал човек, заслужаващ доверие трябва да бъде съчетано с изискване на отговорност, каквато показва възрастния човек.

Всички етапи в развитието на детето, наричани сполучливо кризи, защото преминават с перипетии, са закономерни. Протичат различно, понякога остро, с много проблеми, друг път почти незабележимо.

Причината се корени във физическите и психическите особености на всяко дете, тъй като характерът е строго индивидуален и не се повтаря. Значение обаче имат и друго фактори като домашната среда, условията, в които детето живее, неговото възпитание.

За да преминат всички тези кризисни етапи по възможно най-лек и безболезнен начин, родителите трябва да покажат качества като издръжливост и повече търпение, такт и умереност. Залитането в различни крайности е това, което води до пагубни последици, които после е трудно или дори невъзможно да бъдат поправени.

Доброжелателната, спокойна и подкрепяща семейна атмосфера е най-добрият регулатор на нервното и непостоянно поведение, характерно за трудните моменти в живота на всеки човек. Достатъчно е родителите да помнят, че сами са преминали през тези трудности с помощ и дължат същата подкрепа на следващото поколение.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати