Всеки човек участва в общуването с останалите хора не само с помощта на речта, но също така и с помощта на така наречената невербална комуникация.
Невербалната комуникация, която се осъществява без помощта на думите, представлява голяма част от общуването между хората. Това е поведение, което сигнализира за емоционалното състояние, както и за характера на общуващите.
Невербалните средства за комуникация се изразяват в позата, мимиката, разстоянието до събеседника, както и в движенията. Разпознаването на това поведение спомага за постигането на висша степен на разбирането на човешката същност.
Съвременният човек произнася по около 25 000 думи дневно, като ги съпровожда с несловесни действия. Освен езика съществуват много начини на общуване, които служат за получаване и съобщаване на информация.
Невербалните средства за комуникация могат да предават огромна информация. Това се отнася до емоционалното състояние на човек, неговите личностни качества, социалното му положение и неговата самооценка.
Лесно е да се научи истината по време на невербална комуникация, тъй като този тип общуване е спонтанно и непроизволно.
Невербалната комуникация се разделя на поведенческа – това са физиологичните реакции като изчервяване и пребледняване, непреднамерена – това са навици като хапене на устата и чесане на носа, и конкретна – това са сигнали, които предават конкретна информация.
Така например известно е, че ако една жена е неуверена в себе си в даден момент, тя постоянно оправя косата си. Ако лъже, човек може да сложи пръсти на гърлото си за части от секундата. Ако докато разговаряте с някого, той гледа встрани от очите ви, най-вероятно целта ви няма да бъде постигната.
Ако някой ви докосне, докато се опитва да ви убеди в нещо, свързано с професионалната област, той най-вероятно иска да подсили ефекта на молбата, за да е сигурен, че ще успее.
Ако събеседникът ви е скръстил ръце пред гърдите си, докато разговаря с вас, има голяма вероятност той да не иска да се съгласява с вашата позиция.
