За неудоволствието от живота или просто анхедония

Тъжно Момиче

Думата анхедония има старогръцки произход и означава в буквален превод – без удоволствие. Анхедонията е един от класическите симптоми в психопатологията – въведен е за първи път в психологията и психиатрията през 1896 година от Рибо.

Френският психолог я дефинира като невъзможност на човек да преживява каквото и да било удоволствие от живота. В наши дни това състояние се приема за основен симптом на депресията.

Най-общо казано хората, които страдат от това състояние, не могат да изпитат никакво удоволствие, когато им се случва приятно изживяване.

Мозъчните центрове, които отговарят за усещанията за наслада и щастие, не реагират както е възприето за нормално. Учените го обясняват с примери, които доста силно могат да онагледят какво е състоянието – например, когато майката си играе с бебето, тя не изпитва радост, ако страда от анхедония.

Депресията, макар малко преекспонирана в наши дни, в действителност е изключително опасно състояние, което може да доведе до самоубийство, ако не се лекува адекватно. Анхедонията най-често си отива заедно с края на депресивното състояние. Наблюдават се обаче и случаи, в които неудоволствието от живота остава и след депресията.

Хората, които страдат от това състояние, обикновено не могат да го скрият – отношението им към живота и всичко, което се случва в него, е буквално плоско. Те не могат да реагират адекватно на нищо, което се случва около тях, включително и на радостите на хората, които обичат.

Анхедония

Учените правят изследвания, с които се опитват да установят кои области в човешкия мозък са свързани с депресивните състояния и съответно с анхедонията. Много медици използват магнитния резонанс за провеждането на тези изследвания – чрез сканирането на мозъка искат да „уловят“ промените, които настъпват в него.

Не си представяйте страдащите от анхедония с увиснали носове и с влачещи се по улицата крака, дори напротив. Много често тези хора осъзнават, че имат нужда от някаква положителна емоция и я търсят непрестанно около себе си.

Това обаче също води до някои крайности, защото те често започват да търсят удоволствието на места, на които е за предпочитане да не отиват. Започват да употребяват наркотици или се отдават на друг вид пороци.

Подобни схеми на поведение са опитите на хората да уцелят мозъчния бутон за възнаграждение, тъй като нищо друго вече не им действа. Анхедонията не се лекува с приятелски съвети – трябва да се посети специалист, който може да помогне адекватно на страдащия.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати