Синдромът Мерилин Монро или защо не намираме любовта

Мерилин Монро

Мерилин Монро е била и остава секссимвол за поколения наред, но когато тя се е поглеждала в огледалото е виждала една неудачница, която никога няма да бъде обичана.

Нейното поведение и избор на мъже е регистрирано като емоционално заболяване и е описано от американската психоложка Елизабет Маккавой.

Няколко години по-късно заедно с писателката Сюзън Израелсон издават книгата Lovesick, в която описват жените с този синдром. Сред тях е и Анджелина Джоли.

Характерната черта за жените със Синдром Мерилин Монро е огромната неувереност и вътрешната убеденост, че не заслужават щастие. Те несъзнателно избират и ги привличат емоционално осакатени мъже, с които връзките никога няма да имат щастлив край.

Жените като Мерилин Монро са убедени, че са непривлекателни и по тази причина никой никога няма да ги обича. Макар че Мерилин Монро е била изумителна красавица за времето си, с което е привличала огромна тълпа от ухажори, тя се увличала само по онези мъже, които ще я наранят.

Ниската самооценка на тези жени се появява още в детството – израснали са в разрушителни семейства, където не са получавали любов и внимание и не са изградили реална представа за една истинска, емоционална връзка с друго човешко същество.

Отрано научени, че няма да бъдат обичани за това, което са, жените със Синдром Мерилин Монро търсят единствено нездрави връзки с мъжете около себе си, за да могат да възстановят семейните отношения отново и отново.

Те се спират на алкохолици, насилници, женкари, емоционално недостъпни и студени партньори, които ще ги обиждат и ще унижават достойнството им, точно както се е случвало в детството.

Ако редовно се обвързвате с подобни мъже и оставате в тази връзка, макар че се чувствате нещастни, или изпитвате страх и отвращение, когато се погледнете в огледалото, дори другите да ви убеждават, че сте привлекателна жена, и сте зависими от алкохол, наркотични вещества, храна, секс, вие страдате от този синдром.

Тъжна жена

Родителите на жените с това емоционално отклонение не са им давали безусловна любов и по никакъв начин не са удовлетворявали дори най-елементарните емоционални нужди. И в резултат на това жените от този тип не се развиват, а остават на нивото на онова необичано и отхвърлено от родителите си момиченце.

Никой никога не ме е наричал дъщеря. Никой никога не ме е прегръщал. Никой нито веднъж не ме е целунал, пише Мерилин Монро в личния си дневник.

Норма Джийн Бейкър, както е истинското име на актрисата, отраства в приемни семейства. Малко след раждането ѝ бащата ги напуска, а майката, неспособна да се грижи за детето, което е родила, прехвърля отговорността на лелята.

Тя, от своя страна, също решава за по-малко от година, че не може да отдели време и средства, за да се грижи за едно бебе и я оставя в сиропиталище. Оттам малката Норма Джийн е премествана в различни семейства и нито едно от тях не желае да я отглежда като свое дете.

Дори вече като зряла жена и световна знаменитост, обожавана от милиони, Мерилин не преодолява травмата на отхвърленото момиченце и продължава да търси партньори, които ще я отхвърлят като личност.

Жените с този синдром по правило страдат и от патологична ревност, страх от самота, хронична депресия и тревожност. Те се пристрастяват към алкохола, успокоителните, наркотиците и секса.

Когато синдромът се изостря, се появяват и първите самоубийствени мисли.

Елизабет Маккавой е категорична, че синдромът може да бъде преодолян, стига страдащите да осъзнаят, че той спъва пътя им към щастливата любов.

Нужно е да започнат сами да се обичат и да се уважават, а не да очакват някой друг да се появи и да попълни пропуските на родителите им. Едва когато започнат да ценят своята личност, могат да градят стабилни и смислени връзки.

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати