Когато не се мръщим, трудно разбираме тъжните новини

Тъга

Изразът на лицето не само демонстрира чувствата ни, но може да повлияе върху способността ни да разбираме и осъзнаваме емоциите на другите, твърдят френски психолози. Основните емоции са генетично обусловени.

Но върху тяхната поява или по-точно върху скоростта на появата им влияят някои външни фактори. След като години наред учените работили над различните видове мимика на човешкото лице, стигнали до извода, че незрящите и виждащите използват една и съща мимика.

Въз основа на това учените смятат, че способността да регулираме външните емоции е генетично обусловена. Те направили експеримент с 40 участника, на които били ботокс – невротоксин, който им пречел да бръчкат челото си.

Доброволците трябвало да прочетат редица емоционално ангажирани фрази, които биха могли да предизвикат у тях тъга, радост, злоба. Те прочели такива фрази преди инжекциите с ботокс и след това.

Скоростта на разбиране на написаното се измервала по това, че доброволците натискали бутон. Резултатите показали, че времето, което било необходимо за разбиране на смисъла на радостните реплики, не се е променило.

Мимики

Затова пък скоростта на възприемане на тъжни и сърдити изречения намаляла. Обикновено мозъкът изпраща сигнал към периферните нервни клетки. Те карат мускулите да набръчкат челото.

Нервният импулс се връща в мозъка, който оценява степента и характера на емоционалната реакция. Когато тази верига се разруши, способността ни да разберем и усетим емоциите се нарушава.

Получените данни карат учените да смятат, че може да се потвърди психологическата хипотеза, известна в научните среди като въплътено познание.

Идеята й е, че всички наши познавателни процеси, дори тези, които изглеждат абстрактни, се основават върху физически възприятия.

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати