Дифтерия

Дифтерия

Дифтерията е остра инфекция, която в миналото често е завършвала със смърт особено за деца между една и пет години. При нея първо страда лигавицата на дихателния апарат, но може да бъде засегната кожата, лигавиците на ухото, окото или половите органи.

Дифтерията представлява остро бактериално заболяване, което засяга предимно сливиците, ларинкса, фаринкса и носа. Причинителят на болестта е грам-положителен бактерии /Corynebacterium diphtheriae/, който отделя екзотоксин, действащ блокиращо върху синтеза на протеини при засегнатите индивиди. Бактерията е устойчива на ниски и високи температури. Може да се задържи в предмети, които са докосвани от болния.

Най-често от дифтерия боледуват деца на възраст между 1 и 5 години. Носителят на болестта е единствено човекът – заболял от дифтерия или здрав носител на зараза. Дифтерията се предава посредством директен контакт с кожни секрети или чрез респираторния тракт на здрави носители или болни хора. Бактериите най-често проникват в организма през ларинкса, носа и гърлото, по-рядко през очите, ушите, рани или по полов път.

Инкубационният период трае от два дни до един месец. Заболяването протича с различна локализация и в различни форми, но най-често засегнати са гърлото и ларинксът.

Причини за дифтерия

Бактериите, които причиняват дифтерията са грам положителните Corynebacterium diphtheriae. Най-често бактериите попадат в организма през гърло, ларинкс и носа, но в някои случаи това се случва през очи, ушите или полови органи.

При размножаването на бактериите се отделя отровен токсин. Това води до разрушаването на слузната мембрана и формиране на покритие от бактериите в гърлото. Този слой може да запуши дихателните пътища, а оттам да затрудни дишането и дори да доведе до задушаване.

Проникването на болестотворните бактерии навътре в организма води до увреждане на надбъбречна жлеза, сърце, периферната нервна система и др. Инфекцията се предава от заболяло лице или здрав носител.

Симптоми при дифтерия

Съществуват три типични болестни форми на дифтерията – мембранозна, разпространена и токсична.

– мембранозна – тази форма започва с повишаване на температурата, главоболие и отпадналост. Гърлото е слабо зачервено. По сливиците се наблюдават налепи, които се отделят трудно, а под тях остават ранички, които кървят. Лимфните възли са болезнени и подути;

- разпространена – тази форма на заболяването протича значително по-тежко, температурата може да е повече от 39۫C, придружена с характерна тежка отпадналост. Налепите в този случай се разполагат и зад сливиците, по небцето и по гърлото;

- токсична – протичането и е особено тежко. Освен висока температура, силната отпадналост и главоболието, при тази форма на заболяването се наблюдава още гадене и повръщане. Налепите се разполагат и по небцето, гърлото и сливиците са подути, ларинкса също е подут и червен. Наблюдават се затруднено дишане, ускорен пулс, понижено кръвно. Дишането е силно затруднено и има кашлица.

Главоболие

Артериалното налягане се понижава, а сърдечната дейност е значително ускорена. Дифтерията на ларинкса протича много тежко, появява се кашлица и задух, гласът е пресипнал, а дишането е силно затруднено.

Не е изключено болестта да се прояви в своята кожна форма, която представлява вторична инфекция. Това най-често става на втората седмица след появата на първичното заболяване.

В доста случаи дифтерията причинява и редица усложнения, поради засягането на други органи като сърце, надбъбречна жлеза, периферна нервна система. Болестта може да причини парализа на дихателната и лицевата мускулатура и на крайниците.

Диагностициране на дифтерия

При наличието на някой от горепосочените симптоми, болният задължително трябва да отиде при лекар. Дифтерията е опасно заболяване, което може да доведе до смърт. Специалистът извършва оглед на устата и гърлото, като ако по време на прегледа установи наличието на белезникави сивкави налепи, най-вероятно става въпрос за дифтерия. Назначава се провеждането на електрокардиограма и изследване на секрета в гърлото.

Диагнозата се постава от лекар на база на проявените характерни симптоми. Кръвна картина и изследване на материал, който се взима от участъците под налепа.

Лечение при дифтерия

След поставянето на диагноза дифтерия, лечението трябва да започне незабавно, за да се избегне появата на усложнения. Лечението от дифтерия се провежда в инфекциозно заведение от специалисти. При хора за които има съмнение, че са болни от дифтерия, но няма време да се провеждат необходимите изследвания за доказване, се прилага антитоксин. Лечението включва и вливане на водно-солеви разтвори, витамини и кортикостероиди. При необходимост се извършва трахеотомия или интубация.

В нормални условия, лечението се осъществява с антибиотици елиминиращи бактерията. Поради характерния начин на предаване, заболелите се изолират. При ранно започване на лечение, бактериите се унищожават преди да засегнат другите части на организма. Всички, които са имали контакт с болния, трябва да бъдат прегледани от специалист.

Прилага се противодифтериен антитоксичен серум, който неутрализира циркулиращия в кръвта дифтериен екзотоксин. Прилагат се антибиотици, които трябва да унищожат локалната инфекция и да предотвратяват производството на екзотоксин. Антибиотичната терапия включва пеницилин, еритран, метицилин, ксалицин и други.

Болният се изписва от болницата след оздравяване и наличието на двукратен отрицателен резултат от бактериологично изследване, което се провежда три дни след прекратяване на лечението.

Жилището на болният човек задължително трябва да се дезинфекцира старателно. Лица, които са били в непосредствен контакт с болния също подлежат на лекарско наблюдение за период от една седмица. През тези дни задължително трябва да се провеждат бактериологични изследвания.

Дифтерията е сериозно заболяване, което може да има летален изход. При съмнение не губете време, а се обърнете към лекар.

Предпазване от дифтерия

За предпазване от дифтерия се поставя ваксина, която е включена имунизационния календар на България. Единственият начин за предпазване от болестта дифтерия е задължителната ваксинация срещу нея. Препоръчва се поставянето на три инжекции в ранния кърмачески период и реваксинацията след навършването на една година. Следват ваксинации на всеки три години, като така детето е защитено от развитието на тази опасна болест.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати