Генитален херпес

Генитален херпес

Гениталният херпес е полово предавана инфекция, която е причинена от Херпес симплекс вирус втори тип и в много редки случаи от тип 1. Засяга лигавицата на кожата на половите органи и кожата в съседство. Потърпевши могат да бъдат както жени, така и мъже. Херпес симплекс вирус първи и втори тип представляват ДНК вируси от семейство Herpesviridae. След настъпването на инфекцията и навлизането ѝ в лигавиците или кожата вируса репликира на място и вече оттам започва да се разпространява към нервните окончания, след което преминава към сетивния ганглий.

Попаднал там, вирусът остава в латентно състояние, но при настъпването на някои определени случаи отново се репликира и се придвижва към повърхността на кожата или лигавиците в област, която е еднаква или близка до онази, в която е настъпило първото заразяване. Наблюдава се характерен за вируса обрив. След отминаването на пристъпа вирусът остава отново в латентно състояние.

Гениталният херпес е широко разпространена инфекция. Засяга около 20% от хората в развитите общества. Заразяването е пряко свързано със сексуалната активност на индивида. Най-често заразяването се осъществява чрез интимен контакт с партньор, който има активна инфекция. Много силна заразна е течността в мехурчетата, а раните или драскотините улесняват инфектирането.

Херпес около устата също може да бъде пренесен в гениталиите на партньора. В този случай най-често причинителят е Херпес симплекс вирус тип 1. Допир или разчесване могат да пренесат инфекцията от една към друга част на тялото. Заразяването от тоалетни чинии не е възможно, тъй като вирусът не е устойчив във външна среда.

Симптоми при гениталният херпес

Инкубационният период на гениталния херпес средно е от два до три дни. Когато организмът се сблъска за пръв път с инфекцията пристъпът е най-тежък. Освен характерните кожно-лигавични лезии се проявяват редица симптоми. Това са повишаване на температурата и общо физическо неразположение, мускулни и ставни болки, увеличени лимфни възли.

Степента на сериозност на оплакванията зависи от състоянието на имунната система на засегнатия. Локалните симптоми на мястото на интимния контакт започват с парене и сърбеж, мравучкания по кожата, пареща болка и силен дискомфорт. Следва появяването на типичните за гениталния херпес мехури, които са пълни с водниста течност. Мехурчетата по гениталиите се пукат бързо поради триенето и образуват плитки язви.

Херпес зостер

При жените обривът се появява по вулвата, малките или големите срамни устни, но може да появи и по перинеума, влагалището или цервикса. Ако е инфектирано влагалището или цервикса може да се появи и течение. При наличие на обрив близо до уретрата е възможно да се получи болка и парене, както и проблеми при уринирането. При мъжете обривът се проявява по препуциума, гланса или тялото на пениса.

След отминаването на първия пристъп на инфекцията, вирусът се връща в сетивния ганглий и може да остане там неактивен за цял живот или да причини рецидивиращ херпес. Всеки следващ пристъп на гениталния херпес протича по-леко, защото се образуват антитела, които предпазват организма до определена степен. Най-често рецидивите се проявяват с парене и мравучкане, малко на брой мехурчета, които са по-безболезнени. Причини за рецидив на херпесната инфекция могат да бъдат друго заболяване или инфекция, травма, силно облъчване от слънцето или солариум, емоционален или физически стрес.

Възможно е да възникнат някои усложнения, причинени от херпесната инфекция. Това са вторично инфектиране с друг микробен причинител, уретрит, неонатален херпес, херпес вирусен менингит, невралгична болка, проктит.

Бременна жена, която е заразена с херпесен вирус може да предаде инфекцията и на своето дете. Това е опасно, защото детето родено с херпес може да умре или да има сериозни мозъчни и кожни увреждания. Гениталният херпес играе и важна роля в разпространението на ХИВ инфекцията. При инфектираните с генитален херпес има по-голям риск от зараза и с ХИВ. Това най-вероятно се дължи на отворените ранички на кожата или на други фактори на имунната система на човек.

Диагностициране на генитален херпес

При наличие на симптоми на полово предавана инфекция веднага трябва да се назначи консултация с лекар. Той ще направи пълен преглед, търсейки симптоми на болестта. Най-често заради типичния вид на кожно-лигавичните изменения, диагностицирането на генитален херпес е лесно. При някакво затруднение или протичане на инфекцията по нетипичен начин лекарят може да вземе материал за изследване от течността в мехурчетата или от дъното на раните.

Лечение на генитален херпес

Момиче на повикване

Лечението на гениталния херпес е симптоматично, а най-ефективни са противовирусните препарати. С тяхна помощ се засилва процесът на оздравяване, скъсява се периодът с обриви и другите прояви. Терапията облекчава симптомите, но не може напълно да излекува засегнатия от генитален херпес. Веднъж възникнало това заболяване преминава в своята латентна форма и се проявява през различни периоди от живота. За да се повишат защитните сили на тялото и за стимулиране на имунна система могат да се назначат и имуностимуланти. При наличие на друга бактериална инфекция се предписват и антибиотици.

За облекчаване на локалните оплаквания от генитален херпес се препоръчват солени бани. След всяка баня мястото трябва да се подсушава старателно. Препоръчва се използването на отделни кърпи, за да не се пренесе инфекцията и по други части на тялото. Поддържането на висока хигиена е задължително. Трябва да се носи памучно бельо, което не стяга и не причинява допълнителен дискомфорт. По време на острите прояви на болестта се препоръчва ограничаване на сексуалните контакти или използването на презервативи.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати