Хипохондрия

Хипохондиря

Какво представлява хипохондрията

Хипохондрията се определя като психосоматично разстройство, което се характеризира с болестното съсредоточаване на болния върху функциите на тялото му. Това заболяване протича с непрекъснатото вярване на човека, че е болен от сериозна болест.

Дори след провеждането на медицински преглед, хипохондрикът не се отказва от твърдението си, че е болен. Хипохондриците наистина са болни хора, но не от неизлечимо заболяване, а от сериозен психичен дисбаланс в нервната система, който отключва патологичните страхове.

Съществуват два типа хора с хипохондрия. Първите се страхуват болести и затова изпитват постоянна нужда да ходят по лекарски кабинети и изследвания. Вторите изпитват постоянни страхове, но никога не отиват при лекар, защото се страхуват, че ако отидат ще им открият болест.

Те вярват, че са слаби и неспособни да се понесат каквато и да е болка и са напълно убедени, че няма да се справят със заболяване. Изпитват панически ужас от профилактични прегледи и са убедени, че лекарят не може да им помогне, а само ще разобличи тежката болест и единствения изход – смърт.

Причини за хипохондрия

Хипохондрията може да се развие при хора от всички възрастови граници, без значение от пола. Според изследванията се среща най-често при младежи и хора в зряла възраст. В повечето случаи се появява след преживяването на силна стресова ситуация, като смърт на близък човек или бушуваща епидемия.

Хипохондрици

Специалистите определят нарцисизма, невротичността, затвореността и самокритичността като черти на характера, които са особено предразполагащи към хипохондрията. Твърди се, че състоянието се причинява от смутена невромедитация в главния мозък.

Развива се панически страх от болести, който е основан на незначителни промени в нормалните функции на тялото /главоболие, кървене от носа, зачервяване, ускоряване на сърдечния ритъм и др./.

Симптоми при хипохондрия

Симптомите, които хипохондриците проявяват са на първо място силно притеснение за собственото здраве, прояви на умора и загриженост, потрепервания на определени места и затруднения при дишане. Не е изключено болестта да бъде съчетана и с други психически разстройства. При някои хипохондрици се наблюдават не само натрапчиви мисли, но и физически прояви, които се асоциират с различни болести.

Симптомите, които предупреждават за появата на хипохондрия и я предшестват са: депресия, тревожност, нервност и дори паника; емоционални нарушения; прекалено честа проверка на тялото за наличие на белези и подутини; чести измервания на пулса и кръвното налягане; чести промени в оплакванията; проява на прекалена загриженост към някои орган или част от тялото; посещение на различни лекари и неудовлетвореност от методите им; съмнение в компетентността на специалистите и неприемане на направените изследвания.

Характерно за хипохондриците е, че винаги се страхуват от тежки нелечими болести като рак. Страховете, които изпитват влошават качеството на живот и на комуникация с околните. Те са способни да си вземат дори болнични, при положение, че са напълно здрави физически.

Диагностициране на хипохондрията

Лечение на хипохондрия

Изискванията на Световната здравна организация /СЗО/ определят необходимостта от наличие на следните признаци за хипохондрия: убеждение, което трае поне половин година за наличие на сериозни физически болести или самовнушаване на недъг или недостатък; постоянен отказ на болния да повярва в уменията и заключенията на квалифицирани лекари; липса на всякакво основание да се постави диагноза шизофрения или друго разстройство.

Лечение на хипохондрия

Много важна част от лечението на хипохондрията е изграждането на стабилна връзка и доверие между пациента и лекаря. Това определя успеха на терапията и благоприятния изход. Важно е доверието да се запази в дългосрочен план, защото хипохондрията е хронично състояние, което изисква продължително лечение. Доказан ефект дава когнитивната поведенческа терапия.

Тя се състои в стремеж на специалиста да помогне на пациента да успее да вникне в своя собствен проблем и да разбере колко безпочвени са неговите страхове. Болният трябва да насочи своите мисли само в позитивна насока, която очертава бъдещето без притеснения и страхове. Груповата терапия, която се състои в обсъждане и споделяне с други хора също дава значителен резултат.

Роднините на болния също трябва да се включат активно в лечението. Те трябва тактично да следят своя роднина дали спазва лечението, посещава ли редовно терапевта си и ако открият нередност в поведението да я споделят със специалиста. Болният трябва да усеща подкрепата на семейството и близките си, не бива да смята, че е сам срещу всички трудности.

В случаи на необходимост се прилага медикаментозно лечение. То включва селективни инхибитори за обратно захващане на серотонина. Тези лекарства повишават твърде ниското ниво на серотонин в мозъка.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

4.5
Общо 4 гласували
5 2
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари