Спина бифида

Спина бифида

Какво е спина бифида

Централната нервна система се образува още в най-ранното развитие на ембриона. От 25 до 28 ден на бременността се формира невралната тръба, от която след време се образуват гръбначният и централният мозък. В процеса на формирането на тази тръба може да възникнат някои аномалии, които се обобщават под наименованието дефекти на невралната тръба. Именно към тях се причислява спина бифида. Това е вродена цепка на гръбначния стълб, която се обуславя с непълно срастване на прешленните дъги.

При спина бифида част от прешлените на гръбнака остават незатворени. От тук идва и наименованието на състоянието, което в буквален превод означава „разцепен гръбнак”. Именно този превод създава впечатление, че спина бифида е дефект в костната система, което не е вярно.

Спина бифида засяга както централната, така и периферната нервна система. Поради тази причина може да порази сетивността и двигателните възможности на крайниците, мозъчните функции, способностите на отделителната система и долния храносмилателен тракт. Уврежданията варират в различни граници. Могат да бъдат много тежки или съвсем дискретни.

Все още няма категорично мнение относно причините за появата на състоянието. Според най-разпространените твърдения унаследяването в съчетание с външни фактори – начин на хранене на бременната жена и прием на фолиева киселина. Това означава, че всяка една жена в детеродна възраст е застрашена от това да роди дете, болно от спина бифида или друг дефект в невралната тръба.

Типове спина бифида

Различават се две форми на спина бифида – открита /spina bifida oculta/ и закрита /spina bifida aperta/.

Закритата спина бифида много често е наричана скрита и обикновено протича най-леко от всички видове. Гръбначният стълб и нервната тъкан са напълно нормално развити, без никакви нарушения. Проблемът се изразява в непълното затваряне на един или няколко прешлени в гръбначния стълб. След раждането на бебето не се наблюдават увреждания или проблеми с чувствителността, но с течение на годините се проявяват различни неврологични проблеми.

Откритата спина бифида протича в две основни форми – менингоцеле и миеломенингоцеле.

Менингоцеле – част от предпазващите мембрани на нервната тъкан в гръбначния мозък /менинги/ се намират извън отворените прешлени на гръбнака. Менингите са сакоподобно образувание, който покрива и дори защитава нервните тъкани и гръбначно-мозъчната течност. При наличие на менингоцеле увреждането се локализира в лумбосакралната област, а понякога и таза.

Миеломенингоцеле – получава се когато през отворените прешлени на гръбнака излизат предпазната мембрана и гръбначни нерви. Представлява най-тежката форма на спина бифида, която причинява увреждане на нервни тъкани и коренчета. Засяга двигателните функции и отделителната система.

Симптоми при спина бифида

Типове Спина бифида

Закритата форма на заболяването е по-лека, среща се по-често и протича почти безсимптомно. Някои от поразените деца страдат от нощно напикаване и проблеми с долните крайници. Кожата в дефектната област е пигментирана, удебелена и със завишено окосмяване.

Откритата спина бифида се получава по-често в поясно-кръстцовата област, а в редки случаи – в гръдния и шийния отдел на гръбнака. Наблюдава се подутина, която е мека и покрита с кожа. Протича с парализа и смущения в долните крайници, невъзможност за задържане на изпражнения и урина.

Мускулите на подбедриците и в областта на ходилата са силно атрофични или с отслабена сила. Когато спина бифида се локализира в горната шийна област се получават мозъчни дефекти.

Диагностициране на спина бифида

Поставянето на диагнозата се извършва на база прилагане на редица образни изследвания. Това са рентгенография в областта на прешлените, компютърна томография и магнитно-резонансна томография. Пренаталната диагностика на околоплодната течност и кръвта на майката след навършването на 14 седмица на бременността също е от важно значение. Именно възможностите за ранно диагностициране, каквото дава пренаталното изследване, могат да насочат към прекъсване на бременност, поради тежки и сериозни увреждания.

Лечение на спина бифида

Лечението се извършва по хирургичен път, а чрез прилагането на пластични процедури се премахва дефектът и се възвръщат нормалните отношения на нервните структури с придлежащите им тъкани. Оперативната намеса трябва да се извърши в ранна детска възраст, възможно най-скоро след раждането. Неврохирургията не може да се приложи в случаите, когато детето има множество малформации и тежко състояние, дефекти, инфекции и липсващи движения в областта на долните крайници.

Усложненията причинени от заболяването са редица – хидроцефалия, дисплазия на тазобедрените стави, деформации в ходилата, пареза в долните крайници и различни нарушения във функциите на отделителната и пикочната система.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати