Черепно-мозъчните травми представляват тежки увреждания, които засягат меките тъкани, мозъчните обвивки, черепните кости и гръбначния мозък.
Причинени са от различни механични въздействия, тежки удари, катастрофи и сериозни битови и промишлен злополуки. Според статистиката се наблюдават по-често при мъжете и са сред водещите причини за смърт в млада възраст.
Според типа на увреждащия фактор, черепно-мозъчните травми могат да бъдат контузни, прободни, огнестрелни; а според тежестта на увреда – лека, средно тежка, тежка. Според целостта на меките тъкани в черепа черепно-мозъчните травми са открити и закрити. Открити са онези травми, при които има рани на меките тъкани и фрактури на черепната основа. При закритите травми целостта на черепа не е засегната.
От своя страна закритите черепно-мозъчни травми се разделят на няколко вида:
Мозъчно сътресение /комоцио целебри/ - това е най-леката форма на черепно-мозъчната травма. При мозъчното сътресение може да се наблюдават различни прояви – потиснатост, сънливост, глухота; понякога се получава краткотрайна промяна в съзнанието. След възстановяване на съзнанието болният се оплаква от главоболие, което се засилва при отваряне и въртене на очите. Опитът за изправяне от леглото причинява световъртеж, шум в ушите, залитане и гадене.
Мозъчна контузия /контузио целебри/ - представлява по-тежка степен на мозъчно увреждане, в резултат от черепно-мозъчна травма. Според тежестта на увреждането, контузията протича с различни по тежест прояви. Леката степен се характеризира със загуба на съзнанието от няколко минути до 1 час. След възвръщане на съзнанието се появяват гадене, световъртеж и главоболие.
Средно тежката мозъчна контузия причинява загуба на съзнание от 30 минути до 6 часа. Възстановяването на съзнанието се съпровожда с тежко главоболие, повръщане и гадене. Пострадалият има амнезия. Тежката степен се отнася към най-тежките черепно-мозъчни травми, които в повечето случаи завършват фатално или с тежка степен на инвалидизация. Болните могат да изпаднат в кома, която трае от няколко часа до няколко седмици.
Притискане на мозъка – в много случаи черепно-мозъчните травми са съпроводени с травматично притискане на мозъка, причинено от вътречерепни хематоми и черепни фрактури. Хематомът представлява образувание от сгъстена кръв, което оказва натиск върху мозъка и дори частично го притиска. Той оказва негативно влияние върху центъра на дишането, двигателните и чувствителните пътища. Поради тази причина хематомите причиняват много висока смъртност – до 42%.
Фрактура на черепните кости – представлява увреждания на свода и фрактура в основата на черепа. Те задължително произтичат от мозъчна контузия, компресия или хематом.
Въздушна контузия – протича с появата на глухота и глухонемота. Възможно е да се разглежда като отделен дял на черепно-мозъчните травми.
Диагностика на черепно-мозъчни травми
Пострадалите се категоризират в две големи групи, с оглед необходимостта от оказване на лекарска помощ и приемането в болница. Към първата група спадат пострадалите, които нямат видими наранявания по главата, в съзнание са и са с пълна ориентация за случващото се; те не са губили съзнание за повече от няколко секунди и нямат оплаквания. Към втората група пациенти спадат онези със загуба на съзнание, нарушения в дишане, кръвно налягане, пулса; рани по главата и изпадане в шокови състояния.
Поставянето на диагнозата се извършва на база извършването на редица образни изследвания.
Лечение на черепно-мозъчни травми
В първите мигове след получаване на травмата, пострадалият губи съзнание. Докато е в това състояние, околните трябва да положат усилия за освобождаване на горните дихателни пътища, за да не се получи задушаване.
При появата на повръщане, пострадалият трябва да бъде положен в странично положение или по корем, като главата е извита настрани. Първите медикаменти, които трябва да се приемат са обезболяващи и успокоителни. При наличието на хематом може да се наложи прилагането на интервенция, която да намали натиска върху мозъка. Възстановяването след инцидента налага поне седмица постелен режим и пълна тишина.
Последствия от черепно-мозъчни травми
Черепно-мозъчните травми са сериозни и тежки увреждания, които могат да доведат до редица усложнения. Най-често срещаните такива са следтравмената епилепсия; следтравмен синдром, който се проявява с тежки пристъпи на главоболие, сърцебиене, треперене, загуба на съзнание, изпотяване; трайни парези и парализи; следтравмени прояви на Паркинсон /треперене на ръцете, схванатост в движенията/; късни кръвоизливи.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
