Камерна тахикардия

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
945522k
Камерна тахикардия

Камерната тахикардия представлява едно от най-сериозните нарушения на сърдечния ритъм. Дефинира се като възникване на три или повече съкращения в камерите, които са с честота, надвишаваща 100 удара за една минута.

Продължителността на пристъпите е различна, поради което камерните тахикардии се разглеждат като продължителна /дълготрайна/ и непродължителна /краткотрайна/ тахикардия. Продължителната камерна тахикардия трае повече от половин минута и протича с тежък хемодинамичен колапс – състояние, което изисква незабавното прилагане на електрошок. Непродължителната камерна тахикардия трае по-малко от половин минута и се прекъсва спонтанно.

Друго разделение на камерните тахикардии е според формата на отделните камерни комплекси, които се установяват чрез ЕКГ. Според резултатите се разделят на полиморфна и мономорфна. Характерно за мономорфната камерна тахикардия е, че всички камерни комплекси са с еднаква форма, а при полиморфната – комплексите имат различна форма.

Причини за камерна тахикардия

Причините за появата на продължителната камерна тахикардия почти във всички случаи се дължат на органично сърдечно заболяване, най-честите сред които са исхемичната болест и дилатативната кардиомиопатия. Непродължителната мономорфна камерна тахикардия се среща по-често от продължителната. Тя може да се появи при всяко едно сърдечно заболяване, без значение дали е остро или хронично. Обикновено този тип тахикардия е симптом за наличието на много сериозно сърдечно заболяване. Възниква често при различни метаболитни нарушения, хипоксия, прилагане на определени антидепресанти, операции и инвазивни процедури в областта на сърцето.

Симптоми при камерна тахикардия

Камерната тахикардия протича по два основни начина – пристъпно и непристъпно. Епизодите на появата й могат да бъдат редки или обратното – твърде чести. Честотата на появата на тахикардичните епизоди варира при всеки отделен болен.

Симптомите на заболяването включват сърцебиене и ясно изразена отпадналост и лесна уморяемост, замайване, синкоп, задух, тежест и болка в областта на гърдите. Сама по себе си високочестотната камерна тахикардия може да причини сърдечен арест. Непродължителната камерна тахикардия се проявява с кратки, но повтарящи се пристъпи на сърцебиене, замайване и обща слабост. В някои случаи камерната тахикардия протича почти без проява на симптоми.

Състоянието на хемодинамиката и симптоматиката зависят от честота на камерните съкращения, продължителността на протичане на тахикардията, състоянието на камерната функция, вида и тежестта на основното заболяване.

Високочестотната камерна тахикардия се характеризира с появата на над 150 удара за една минута и може да причини белодробен оток, артериална хипертония, остра мозъчна исхемия и сърдечен арест.

Непродължителната тахикардия не достига 150 удара за минута, поради което причинява само леко повишение на сърдечния дебит и артериалното налягане.

Сърдечен удар

Диагностициране на камерна тахикардия

На първо място се назначава физикално изследване. При наличието на продължителната тахикардия се забелязва персистираща тахикардия, която е с честота от 120 до 250 удара за една минута и правилен ритъм.

Непродължителната тахикардия се характеризира с повтарящи се през различен период от време залпове. В много случаи се забелязва нарушена хемодинамика.

Най-важното изследване с оглед поставянето на точна диагноза е електрокардиограмата. Тя най-точно установява измененията и разграничава различните типове камерна тахикардия.

Лечение на камерна тахикардия

Когато камерната тахикардия протича с нестабилна хемодинамика, незабавно трябва да се приложи електрошок. При наличието на стабилна хемодинамика лечението има няколко цели за изпълнение – задържане и конвертиране на синусовия ритъм, прилагане на терапия за основното заболяване и лечение срещу настъпването на рецидиви.

Назначават се специални антиритмични медикаменти, препарати за лечение на сърдечната недостатъчност и редица други. Когато сърцето не се повлияе правилно от назначеното медикаментозно лечение, а симптомите продължават да се засилват трябва да се извърши специална процедура – високочестотна катетърна аблация и поставяне на постоянен пейсмейкър.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest