Диабетна невропатия

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
945522k
Диабетна невропатия

Диабетната невропатия представлява нарушаване на функциите на нервните влакна при хора, които страдат от диабет. Засягането на нервите е най-честото усложнение, което се получава при захарен диабет, засягащо около 50% от болните, страдащи от диабет тип 1 и 2.

При диабетната невропатия могат да бъдат засегнати различни нерви в отделните части на тялото, но най-често засегнати са долните крайници. При диабет тип 1 засягането на нервите се получава след дълги години на повишени нива на кръвната захар. Обратно пък, при диабет тип 2 диабетната невропатия може да се развие само след няколко години на лош контрол върху кръвната захар.

Качеството на живот при диабетна невропатия е силно нарушено. Дори нещо повече – докато началните симптоми са неприятни и объркващи, то вторичните усложнения като падания, язви по долните крайници, чревна непроходимост сърдечна аритмия, са много сериозни. Те могат да доведат до тежки фрактури, ампутации и дори смърт.

Причини за диабетна невропатия

Факторите, които водят до развитието на диабетна невропатия не са доуточнени, поради което съществуват множество хипотези. Развитието на симптомите във времето зависи от продължителното високо ниво на кръвната захар, както и други рискови фактори – повишени липиди, тютюнопушене, кръвно налягане, излагане на потенциално рискови невротоксични вещества /алкохол/.

Обсъждат се различни теории за увреждането на нервите при захарен диабет. Повишената глюкоза в кръвта се включва в състава на различни протеини, нуклеотиди, липиди, при което се образуват продукти, нарушаващи функцията на нервите и намаляващи способността им за възстановяване.

Друга теория гласи, че причината за възникване на диабетна невропатия са свободните радикали, които водят до състояние, познато като оксидативен стрес. При захарният диабет количеството на образуващите се свободни радикали е повишено.

Тютюнопушене

Видове диабетна невропатия

Според броя на засегнатите нерви, диабетната невропатия бива:

Сензорна – предимно са засегнати нервите, които отговарят за сетивността, най-често в областта на крайниците. Болните се оплакват от чувство за мравучкане и изтръпване в областта на ръцете и краката, чувство за изгаряне в крайниците, но в някои случаи ги усещат ледено студени.

Автономна – засегнати се онези нерви, които контролират функциите на различните системи и органи – сърдечно-съдова, гастроинтестинална, полово-пикочова и др. Симптомите варират в голяма степен – диария, повръщане, гадене, запек, аритмия и тахикардия, болки в корема, проблеми с уринирането и половите функции.

Моторна - нарушенията поразяват нерви, които са отговорни за съкращението на мускулите и движението. Болните се оплакват от слабост в ръцете и краката, изпускане на предмети, трудно изкачване по стълбите.

Друг вид възприета класификация разделя диабетната невропатия на симетрична и асиметрична:

Асиметричната диабетна невропатия засяга единични нерви. Симптомите варират според засегнатия нерв и могат да се изразяват в двойно виждане, болка в областта на лицето или очната ябълка, тялото или крайниците.

Симетричната диабетна невропатия засяга множество нерви, които за разположени симетрично по цялото тяло.

Съществува и трета класификация, съществуват четири основни вида диабетна невропатия:

Най-често срещана е периферната невропатия. При нея са засегнати са нервите на стъпалата и ръцете. Автономната невропатия поразява нерви, които контролират различни органи в тялото.

Диабетна амиотрофия е следващия вид невропатия, при която са засегнати нервите на седалището, бедрата и в редки случаи подмишниците. Последният вид диабетна нервопатия е мононевропатията – засегнат е точно определен нерв, който може да бъде разположен в областта на лицето, крайниците или тялото.

Симптоми при диабетна невропатия

Запек

Симптомите при това състояние варират според вида диабетна невропатия и засегнатите нерви. При периферна невропатия болните се оплакват от изтръпване и намалена чувствителност в областта на пръстите и стъпалата; променено чувство за температура; болки при вървене; силни болки нощем; затруднена походка и мускулна слабост; поява на язви, инфекции, дерматити, ставни и костни болки.

При автономната невропатия симптомите са чести уринарни инфекции и незадържане на урина; запек и трудна за лекуване диария; високо или намалено изпотяване; резки изменения в кръвното налягане; гадене и повръщане; еректилна дисфункция.

Мононевропатията се характеризира със затруднено фокусиране, двойно виждане или болки зад едната очната ябълка; болки в гърдите или корема; болки в ходилото; парализа на едната половина от лицето.

При диабетната амиотрофия се наблюдава загуба на тегло; затруднено изправяне от седнало положение; отслабване и последваща атрофия на бедрените мускули; внезапни и силни болки в областта на бедрата или седалището.

Диагностициране на диабетна невропатия

Съществува специализирани изследвания, които проследяват състоянието на периферната нервна система. Електроневрографията е ранен метод за ранно увреждане на нервите. Изследва се проводимостта на нервните влакна в засегната област на тялото и се оценява каква е степента на настъпилото увреждане. Друго специализирано изследване е електромиографията, чрез която се изследва мускулният тонус в засегнатите участъци.

Лечение на диабетна невропатия

Лечението на състоянието има за цел да забави прогресирането, да намали болката и да се предотвратят възможните усложнения. От жизнена важност е стриктният контрол на кръвната захар.

Здравословният начин на живот също играе ключова роля. Това включва поддържането на оптимално тегло и кръвно налягане, редовна физическа активност, здравословен хранителен режим, спиране на алкохола.

Усложнения при диабетна невропатия

При диабетната невропатия може да възникнат редица нежелани усложнения, а в по-тежките случаи и смърт. Липсата на чувствителност в крайниците създава предпоставки за неволни наранявания, които зарастват много трудно. Могат да се получат инфекции, които водят до разпад на тъканите и дори гангрена.

Други усложнения са честите уринарни инфекции, както и намалената чувствителност към ниските нива на кръвната захар. Последното е особено опасно, защото може да се стигне до критични ниски нива на захарта и дори смърт.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest