Лихен планус /Lihen ruber planus/ представлява папулозна сърбяща дерматоза, която се характеризира с виолетови папули, понякога покрити от фини сквами. Най-често се локализират по флексорните повърхности на горните крайници, гениталиите и видимите лигавици. Лихен планус най-вероятно е имунологично медиирано заболяване.
Лихен планус се среща при около 1% от всички нови пациенти в здравните заведения. В някои райони се наблюдава повишена честотата на заболяването през зимните месеци. Повече то две трети от пациентите са на възраст между 30 и 60 години, но като цяло лихен планус може да възникне във всяка една възраст. Мъжете и жените боледуват еднакво.
Все още е е уточнена точната причина за възникването на лихен планус. Не се знае дали чуждият агент е лекарство или вирус.
Много често започва след остри и хронични травми, след прием на различни медикаменти /арсенови, златни и живачни препарати, кардиологични средства, антибиотици и др./. Лихен планус възниква и след контакт с някои химични вещества, при присаждане на костен мозък. Счита се, че голяма роля за появата на лихен планус играят имунни механизми.
Симптоми при лихен планус
Кожните прояви се локализират симетрично по вътрешната повърхност на предмишниците, китките, подбедриците, главата, лумбалната област, гениталиите и лигавиците в устната кухина.
Характерният обрив е плоска папула, която има овална или
полигонална форма с розово-червен цвят, до тъмно-виолетов при по-старите лезии. Големината им може да варира от просено зърно до малка монета. Папулите стоят отделно или са групирани.
Повърхността на обривите е блестяща, особено при странично осветление. Наблюдават се специфични белезникави ивици, които имат мрежеста структура, а някои от папулите са покрити с белезникави люспи.
По окосмената част на главата обривите предизвикват различни атрофични промени по кожата, с разреждане или пълно падане на космите. По стъпалата и дланите също могат да се появят жълтеникави папули с твърда консистенция.
В около 50% от случаите лигавицата на устата е засегната. Най-често се установяват белезникави мрежовидни лезии под формата на плаки, които са инфилтрирани леко. Понякога могат да ерозират, с което предизвикват болки и неприятно усещане. Трудно епителизират и се считат за преканцероза.
Папулите по гениталиите са розови, често разположени в групи. Характерната проява на лихен планус е появата на лихенни лезии на мястото на физични и други въздействия на кожата. Сърбежът е типичен симптом, който в повечето случаи е доста силен и се влияе от психични въздействия. В около 20% от случаите сърбежи може да няма.
Съществуват няколко клинични форми на лихен планус:
Lichen hypertrophicus – папулите са големи и наподобяващи брадавици, разположени са по предната част на подбедриците;
Lichen planus atrophicus – след като преминат обривите оставят атрофични хлътвания в кожата;
Lichen planus follicularis – папулите са островъхри, разположени фоликулярно;
Lichen planus zostiriformis – лезиите са разположени по хода на някой нерв;
Lichen planus bullosus – върху лихенната лезия се образуват малки мехурчета или по-големи мехури, а след тяхното разкъсване се получават болезнени и трудно епитализиращи ерозии;
Lichen planus pigmentosum – петната са пигментирани и могат да се срещнат в комбинация с лезии или самостоятелно.
Диагностициране на лихен планус
За поставянето на точната диагноза е необходимо да се вземе кожна биопсия от дерматолог. Възможно е да се проведат и други изследвания, които да затвърди диагнозата и да се определи възможно най-доброто лечение.
Лечение на лихен планус
Като цяло лихен планус е самоограничаваща се дерматоза, която отзвучава за около 8-12 месеца. Средно тежките случаи могат да се третират с антихистамини и флуорирани локални кортикостероиди. По-тежките случаи, които ангажират скалпа и видимите лигавици изискват по-сериозна терапия. Използват се кортикостероиди, които имат силни и разнообразни метаболитни ефекти. Освен всичко друго те модифицират имунния отговор към различните стимули.
Медикаменти от втори избор са системните кортикостероиди, които се прилагат за контролиране на симптомите и по-бързо обратно развитие. С голям успех се използват оралните ретиноиди.
Усложнения при лихен планус
Оралните лезии имат потенциал за малигнена дегенерация. Освен това в резултат от лечението могат да възникнат странични ефекти като потискане на костния мозък, остеопороза, инфекции, изоставане в растежа при децата, бъбречно засягане. Алопецията, която се поява по време на боледуването, често остава перманентна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
