Пептичната язва представлява ерозия /нарушена цялост/ на лигавицата, която се получава, когато стомашната лигавица е разядена от киселите храносмилателни сокове. Пептичната язва може да се формира в лигавицата на стомаха /стомашна язва/, хранопровода, дуоденума /дуоденална язва/. Пептичните язви са често срещани явления, установено е, че поне 10-15% от населението страда поне от един вид пептична язва.
В основата на патогенезата на пептична язва стои дисбаланс между пепсин и агресивните стомашни фактори от една страна, и от друга страна мукозната бариера. Решаваща роля за развитието на пептичната язва играе стомашната киселина, но съществуват и други фактори, които подпомагат процеса на оформяне на язвените ниши – тютюнопушене, инфекция с Хеликобактер пилори, използване на противовъзпалителни лекарства. Емоционалният стрес и други психосоциални фактори също могат да отключат пептична язва.
Връзката между пептичната язва и инфекцията с Хеликобактер пилори е доказана в епидемиологични проучвания. Повече от половината население в света има инфекция с Хеликобактер, но както споменахме около 10-15% от хората развиват пептична язва.
Определящи фактори за това кой човек ще развие пептична язва са промени в хомеостазата на гастралните хормони и киселинната секреция, хистологията на гастрита, генетични фактори, взаимодействие между Хеликобактер пилори и мукозната бариера.
Симптоми при пептична язва
Главният симптом при неусложнена пептична язва е епигастралната болка, която е съпътствана от други диспептични оплаквания като усещане за пълнота в корема, гадене и подуване.
При пациенти с наличие на дуоденална язва, епигастралната болка настъпва обикновено на гладен стомах или през нощта. Облекчава се при прием на антиацидни медикаменти или храна. Около една трета от тези болни усещат и парене зад гръдната кост.
Хроничната язва може да протича безсимптомно. Това е напълно характерно за предизвиканите от нестероидни противовъзпалителни средства язви. Първата изява на този вид язви може да бъде перфорация или гастроинтестинално кървене. Най-тежкото и често срещано усложнение е кървенето, което се среща при 50-170 пациенти на 100 000. Перфорацията от своя страна е с честота 7-10 души на 100 000.
Диагностициране на пептична язва
Пептичните язви могат да бъдат единични или множествени. Характерна локализация на дуоденалната язва е булбусът, където стомашното съдържание навлиза в тънкото черво. Пептичната язва е с различна локализация, но най-често се среща в ъгъла на малката кривина.
При ендоскопска диагностика на пептична язва се взима биопсия от определени части на стомаха за доказване на инфекция с Хеликобактер пилори. Прави се дихателен тест с урея, тест с антиген от копрокултури.
Лечение на пептична язва
Употребата на Н2-рецепторните антагонисти води до лечение на пептична язва чрез увеличаване броя на ремисиите при поддържаща терапия с тези медикаменти. Навлизането на специалните инхибитори на протоната помпа е ключов момент в лечението на пептичната язва.
Лечението на пептична язва, предизвикана от Хеликобактер пилори основно е насочено към намаляване на инфекцията – това се постига чрез комбинация от медикаменти лекарства, които потискат киселинната секреция.
Пациентите над 55 години, които страдат от пептична язва и проявяват симптоми, не се поддават на терапия, трябва да бъдат подложени на горна ендоскопия.
Хранене при пептична язва
Страдащите от пептична язва трябва да увеличат приема на храни, които са богати на антиоксиданти и сложни въглехидрати – зеленчуци и плодове. Тези храни са с високо съдържание на антиоксиданти като витамин А, витамин С, бета-каротин. Необходимо е да се намали приемът на захар, мляко и месо. Алкохолът, кофеинът и черният чай са противопоказни. Чесънът, канелата и мащерката потискат развитието на Хеликобактер пилори.
За да се предпазите от пептична язва намалете рискови фактори, каквито са тютюнопушене, аспирин и прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти, какъвто е ибупрофенът. Препоръчва се намаляване нивата на стрес.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
