Язвен колит

Язвен колит

Язвеният колит е хроничен възпалителен процес, който води до образуването на язви по лигавицата на дебелото черво. Дебелото черво е неизменна част от храносмилателния канал, в която се съхраняват и изхвърлят останките от вече преработената храна. Крайната част на дебелото черво се означава като право черво /ректум/, което завършва и се отваря в ануса.

Язвеният колит и болест на Крон са сред най-често срещаните възпалителни заболявания на дебелото черво. Язвеният колит засяга жените и мъжете с еднаква честота, обикновено във възрастовите граници 10-35 и 55-60 години.

Причините за възникване на язвения колит все още не са известни. Предполага се, че в основата му е вирусна или бактериална инфекция, която става причина за нарушена функция на имунната система, която продължава да се развива дори след елиминацията на инфекциозния агент. Не е изключена и теорията на наследствеността.

Симптоми при язвен колит

Лечение на язвен колит

Оплакванията зависят от това в коя част и колко тежко е засегнато дебелото черво. Най-честите симптоми, с които се характеризира заболяването са коремна болка; разстройство, при което броя на изхожданията може да достигне повече от 10 на ден; наличие на кръв, гной или слуз в изпражненията; повишаване на телесната температура.

Болните може да се оплакват от анемия, умора, гадене, загуба на телесно тегло, липса на апетит, болки в ставите, кожни обриви. При децата, страдащи от язвен колит може да се наблюдава спиране на растежа.

Язвеният колит протича в няколко основни форми. Първата е остра – има остро начало и бурно протичане. Хронично-рецидивиращата протича с периоди на обостряне и стихване на болестта. Последната е хронично-персистираща форма, при която болестта никога не стихва напълно, а има моменти на подобряване и влошаване.

Усложнения при язвен колит

Перфорацията е едно от най-характерните възможни усложнения при язвен колит. Резултатът от перфорацията е изтичане на чревно съдържимо в коремната кухина и развитие на остър перитонит. В този случай се появява силна и остра болка, гадене и повръщане, слабост.

Диария

Друго възможно усложнение е токсичната дилатация. Тя представлява рязко разширяване и раздуване на дебелото черво от газове. Преминаването в раково заболяване е едно от най-сериозните усложнения на язвен колит. В 10-20% от случаите се наблюдават усложнения и прояви от други системи и органи – стави и кости, черен дроб, жлъчни пътища, очи и др.

Диагностициране на язвен колит

В някои случаи язвен колит се диагностицира много трудно, тъй като симптомите му са сходни с тези на други видове колит и заболявания на тънките черва. След първоначалният разпит на пациента се провеждат някои изследвания. На първо място това е изследване на кръвта, което евентуално ще покаже повишен брой на белите кръвни клетки и други признаци на възпаление.

Изследването на фекалии с тест за окултно изследване много често дава положителни резултати. Друго възможно изследване е ендоскопския оглед на храносмилателния канал чрез огъваема тръба, въведена през ануса.

Ендоскопският преглед позволява точното поставяне на диагнозата, не само поради характерния вид на засегнатите от заболяването участъци на дебелото черво, но и заради възможността за вземането на парченца от тях. Тези парченца се изследват под микроскоп от хистолог.

Симптоми при язвен колит

Лечение на язвен колит

Лечението се определя най-вече от начина, по който протича заболяването и тежестта на симптомите. При леките и неусложнени форми се назначават лекарства от групата на салицилатите. При наличие на изразен възпалителен процес в терапията се включват и кортикостероиди. При болни с изключително тежко протичане се използват имуносупресори, за да се постигне контрол върху развитието на заболяването.

За съжаление веднъж възникнало, заболяването се проявява в една или друга степен през целия живот на болния. Терапията с лекарства облекчава болестното състояние, но не може да постигне пълното излекуване. При повечето болни прогнозата е изключително добра.

Необходимо е редовно да се ходи на контролен преглед при лекуващия лекар, който следи за симптоми на активиране на заболяването и появата на усложнения.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 4
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати