Кръвосъсирване - Хемокоагулация

Кръвосъсирване

Кървенето при човек започва, когато има нараняване на капиляр и съответно започва изтичане на кръв. Като последваща реакция този капиляр се свива, за да подпомогне процеса на кръвоспирането. След това кръвните клетки /тромбоцити/ агрегират и се натрупват на мястото на травмата, образувайки своеобразна кръпка. Този процес е известен като кръвосъсирване.

Кръвосъсирването, познато още като хемокоагулация представлява способността на кръвта за локално съсирване при наранявания на съдовата система. Кръвосъсирването е от жизнено важно значение за организма. За осигуряването на тази така важна функция действат три различни системи – съдова система, тромбоцити и плазмена система от фактори на кръвосъсирването.

При кръвосъсирване разтворимият плазмен белтък фибриноген преминава в неразтворима нишковидна форма – фибрин. Постепенно течната кръв се превръща в кръвен съсирек. Кръвосъсирването е важно, защото пречи на кръвозагубата, когато съдовете се наранят.

Проблемите с кръвосъсирване представляват нарушения в кръвоносната система, които се изразяват в намалено или повишено време за кръвосъсирване на кръвта. Те могат да се дължат на недостиг на витамин К, хемофилия, употреба на медикаменти, болест на фон Вилебранд, генетични нарушения и наследствени фактори, синдром на Грей и др.

Според данни на Европейския консорциум по хемофилия, при всеки 1 на 10 000 души се наблюдава това много сериозно нарушение в кръвосъсирване.

Фактори на кръвосъсирването

Кръвни тестове

Факторите на кръвосъсирване играят основна и много важна роля в процеса на кръвосъсирване. Те са 13 на брой и се означават с римски цифри: I фибриноген, II протромбин, III тромбокиназа, IV калций, фактор V /лабилен фактор/, фактор VI, фактор VII /стабилен фактор проконвертин/, фактор VIII /антихемофилен фактор А/, фактор IX /антихемофилен фактор В/, фактори X и XI, фактор XII /фактор на Hageman/ и фактор XIII /фибриностабилизиращ/.

Каскадата на кръвосъсирването се извършва по вътрешен и външен път. Външният път се активира при нарушаване целостта на съда, когато се отделя фактор III от паравазалното пространство. Тук са необходими само калций и фактор VII. Активирането на фактор VII води до активиране на фактор X, който е ключов фактор за външната и вътрешната система.

Активираният фактор X с помощта на други фактори превръща протромбина в тромбин, а тромбинът от своя страна отцепва фиптинови пептиди А+В от фибриновата молекула и получените фибринмономери се полимеризират в неразтворим фибрин.

Вътрешен път – той е сравнително по-дълъг и бавен от външния път. Задвижва се заедно с кръвта с чужда повърхност като наранен съд или стъкло, когато фактор XII се активира във фактор XIII и следва дълго активиране на другите кръвосъсирващи фактори.

Верижната реакция продължава, както при външния път на активиране на хемостазата до образуване на фибрин. Времето за кръвосъсирване е показател за общото състояние на системата, която осъществява съсирването на кръвта.

Болки в ставите

Протромбиново време

Протромбиновото време представлява кръвен тест, който се използва за измерване на необходимото време за съсирване на кръвта. Провеждането на изследването се препоръчва при дефицит на витамин К, при кръвоизливи, за оценка на чернодробната функция, преди инвазивни хирургични процедури, преди сърдечни операции, за определяне етиологията на необичайно кървене.

Лекарят може да реши да назначи това изследване и при нарушение на кръвосъсирването със симптоми като често кървене от носа, лесно нараняване, тежка менструация, кръв в урината, продължително кървене при нараняване, прекалено подути и болезнени стави. Резултатите от изследването са готови за няколко часа. Няма определени противопоказания за провеждане на изследването.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 4
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати