Хипогонадизъм

Хипогонадизъм

Хипогонадизъм е термин, с който се обозначава дефект в репродуктивната система, който води до пълна липса или намалена функция на половите жлези – яйчници и тестиси. При хипогонадизъм отпада една от функциите на тестисите.

Хипогонадизъм може да се дължи на много състояния или заболявания. Най-честите такива са увреждане на тестисите, кастрация, инфекции, варикоцеле, цинков дефицит, хипопаратироидизъм, крипторхизъм, отпадане на регулиращото действие на хипофизата или хипоталамуса и др.

Независимо каква е причината за възникване на хипогонадизма, проявите му главно се определят от намаленото или липсващо количество мъжки хормони, стерилитет и симптоми, които са свързани с половия акт.

Женският хипогонадизъм представлява намаление или пълно отпадане на яйчниковите функции, в резултат увреждането на гонадите или засягане регулиращите функции на хипофизата. Към женския хипогонадизъм основно спадат хипопитуаризъм, дисфункция на яйчниците и синдром на Търнър.

Ще обърнем по-сериозно внимание на мъжкия хипогонадизъм, който е по-често срещан. Познат е още като мъжка менопауза. С възрастта нивата на тестостерон намаляват, а с това и сексуалното желание.

Видове хипогонадизъм

Вроден – причинява аномалии в развитието костната система и мускулите при подрастващите. Това може да доведе до неправилно развиване на половите белези и намаляване на мъжествеността. Най-честата причина за вроден хипогонадизъм е синдром на Клайнфелтер, който се изразява в различни хормонални нарушения.

Придобит хипогонадизъм – познат е като мъжка менопауза или андропауза. Обикновено се проявява след 40-годишна възраст, когато нивата на тестостерон започнат да спадат.

Тестостероновите нива спадат с около 1% годишно, което означава, че мъжката менопуза настъпва много по-плавно от женската.

Женски хипогонадизъм

Ако хипогонадизмът възникне по време на пубертета, това може да доведе до уголемяване на гърдите и липса на окосмяване. Резултатът е еректилна дисфункция, ниско полово влечение, умора, депресия, изпотяване, раздразнителност.

Хипогонадизмът се дели още на първичен /дисфункция на тестистите/; вторичен /смущения в хипофизата/ и третичен /смущения в хипоталамуса/.

Диагностициране на хипогонадизъм

Диагнозата женски хипогонадизъм се поставя на базата на клиничи признаци за яйчниковата хормонална секреция и липса на менструация. Провеждат се редица изследвания.

Мъжкият хипогонадизъм се диагностира чрез наличието на клинични признаци за отпадането на тестикуларна хормонална секреция, ниски нива на общия тестостерон в кръвта. Мъжете с метаболитен синдром и затлъстяване, както и всички с еректилна дисфункция и намалено либидо подлежат на изследване също.

Лечение на хипогонадизъм

И при двата вида хипогонадизъм се назначава заместващо лечение с хормони. При женския хипогонадизъм се цели на първо място предизвикване и след това поддържане на вторичните полови функции, менструация и поддържането на костната плътност.

Чрез хормоналното заместване с периферни яйчникови хормони не е възможно да се подобри репродуктивната функция.

За възстановяването й се прилага терапия с гонадотропини, но поради възможност от усложнения се извършва от екип или самостоятелно от гинеколог.

При мъжете се прилага заместващо лечение с тестостерон. Терапията има за цел същото, както терапията при жените – предизвикване и поддържане на вторичните полови белези, нормализиране на сексуалната функция, укрепване и поддържане на костната плътност. За възстановяване на репродуктивната функция се прилага друго хормонално лечение.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

5 3
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати