Синдром на Жилбер

Хепатит

Синдромът на Жилбер не е заболяване, а клинична находка, която се открива в около 5% от случаите на жълтеница. Причинява се от повишение на пигмента билирибун в кръвта.

Билирубинът, от своят страна, представлява краен метаболит, получаващ се от разграждането на хемоглобин в черния дроб. Хемоглобинът има важна роля при преноса на кислорода между тъканите в организма и отделянето на въглероден диоксид през дихателната система.

Хемоглобинът се намира на повърхността на червените кръвни телца – еритроцитите. Те се произвеждат в костния мозък, а вече остарелите еритроцити се разграждат в чернодробния паренхим. Животът на всеки зрял еритроцит е около 120 дни.

При синдрома на Жилбер се наблюдава увреждане, което засяга и забавя процесите на това разграждане на еритроцити в черния дроб и респективно засяга и отделянето на билирубин през стомашно-чревния тракт и урината. Синдромът на Жилбер се наблюдава много по-често при хора, които са генетично предразположени към процеса. Мъжете са по-засегнати от жените.

Билирубинът има жълтеникав оттенък, поради което при натрупването му болните придобиват жълтеникав цвят на лигавиците и кожата.

Причини за синдром на Жилбер

Различни са причините за развитието на синдром на Жилбер. Някои от най-често срещаните са:

Блокиране в жлъчните пътища – жлъчката преминава през чернодробния отдел през специална система от каналчета, които я отвеждат и складират в жлъчния мехур. Оттам през друг главен жлъчен провод жлъчката се смесва с чревното съдържимо в дванадесетопръстника. Най-честият причинител за запушване на някои от тези наистина важни канали е появата на жлъчен камък, който нарушава проходимостта в каналите. Други причини могат да бъдат тумор, тежък илеус или др.

Хепатит – много често чернодробните клетките се възпаляват в резултат на вирусна инфекция. Подобна инфекция може да е вид хепатит – А, В или С или след предозиране на медикаменти като парацетамол. Хепатитът или прекаляването с медикаменти могат да причинят жълтеница, защото нарушенията в чернодробните функции не позволяват на органа да извършва своите нормални дейности.

Синдром на Жилбер

Разграждане на еритроцити – при наличие на хемолитична анемия и след прием на опасни медикаменти с директен токсичен ефект върху черния дроб, като странична реакция се наблюдава засилено разграждане на еритроцити и отделяне на големи количества билирубин.

Симптоми при синдром на Жилбер

Най-яркият симптом на синдрома на Жилбер е жълтеницата. Нивата на билирубин са под 6 mg/dl, но се наблюдават денонощни колебания в тези нива. Състоянието може да се влоши под въздействие на различни фактори като стрес, дехидратация, менструация. В тези случаи болните съобщават за остра умора и дискомфорт в стомаха. Епизодите отшумяват спонтанно.

Синдромът на Жилбер е доброкачествено състояние и около 30% от случаите са асимптоматични (не проявяват симптоми), макар че много често се наблюдават неспецифични оплаквания като колики, умора и общо неразположение. Наблюдава се лека жълтеница или жълто оцветяване на склерите.

Диагностициране на синдром на Жилбер

Сам по себе си синдромът на Жилбер не е заболяване, а е показател за повишеното количество билирубин в кръвта. Нивата на билирубин се доказват с кръвен тест, след което се започва по-задълбочено търсене на патологичен проблем, който се проявява с жълтеница. Назначава се пълна кръвна картина, кръвна натривка. Необходимо е да се изключи вероятността за инфекции, тиреотоксикоза, остро или хронично чернодробно заболяване и др.

Лечение на синдром на Жилбер

Тъй като синдромът на Жилбер сам по себе си не е заболяване, а симптом, то лечението зависи от първопричината за възникването му. След като се проведат всички необходими изследвания и се открие какъв е проблемът с черния дроб, лекарят назначава най-подходящото лечение на конкретния пациент. За намаляването на нивата на билирубина се предписват специални медикаменти.

Хранене при синдром на Жилбер

За по-бързото възстановяване на черния дроб пациентът трябва да спазва диета. Необходимо е да се избягват лютите, пържени и пушени храни, както и алкохолът. Храната трябва да е богата на пълнозърнести храни, сурови плодове и зеленчуци, семена, ядки, цвекло, артишок. Препоръчва се редовно хранене, като най-добре е човек да се храни често и по малко. Кафето също се ограничава. Освен суровите плодове и зеленчуци трябва да се пие и много вода.

За превенция на подобни проблеми, човек трябва да се пази от грип и настинки, емоционален стрес и инфекциозни заболявания. Здравословната диета също е много важна.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати