Загуба на слуха

Проблеми с Ушите

Ухото е един от най-сложните органи в човешкото тяло. Основната функция на ухото е да улавя звуковите вълни, след което ги превръща в звуци, достигащи до мозъка.

Здравото човешко ухо приема и предава звуковите вълни към мозъка, където те се анализират и съответно се възприемат.

Различните части на ухото изпълняват различни функции. Външното ухо приема звуците и ги насочва към ушния канал, където се усилват и се предават на тъпанчевата мембрана.

Средното ухо представлява камера, изпълнена с въздух, която е свързана гърлото и носа посредством Евстахиевата тръба. Целта на тръбата е да изравни налягането на въздуха от двете страни на тъпанчето. Евстахиевата тръба е затворена, но се отваря при прозяване или преглъщане. Когато звуковата вълна достигне до тъпанчето, то започва да вибрира и да предава звука на специфични костици, които са познати като чукче и наковалня. Те свързват тъпанчето с овалната камера във вътрешното ухо. Именно движението на тази камера предава звуковите вълни към вътрешното ухо.

Вътрешното ухо е последният елемент в слуховия апарат. То е изпълнено с течност и се състои от т.нар. спираловидна кохлеа. Проходите ѝ са изпълнени с приблизително 20 000 нишковидни клетки, които преобразуват звуковите вибрации в нервни импулси, след което ги изпращат към мозъка. Там вече нервните импулси се превръщат в разбираеми звуци.

Причини за загуба на слуха

В около цели 90 % от случаите загубата на слуха се дължи на отслабване или дори увреждане именно на нишковидните клетки във вътрешното ухо. Причината обикновено се дължи на напредването на възрастта или прекомерно излагане на силни шумове. Загубата на слуха се изразява в трудно различаване на реч от шум, отделни високочестотни звуци. Проблемът със загубата на слуха се корени във факта, че мозъкът не успява да получи всички честоти звуци, които правят речта разбираема.

Основните причини за загуба на слуха са инфекции на мозъка или ухото; ушна кал, която блокира самия ушен канал; повреди в ушната мида; травма на структурите на ухото като спукване на тъпанчето и увреждане на слуховия център в мозъка; някои заболявания като менингит; силен шум, който предизвиква глухота; необичайни костни израстъци; тумори.

Сред другите две основни причини са вродените проблеми (някои деца още с раждането имат проблеми със слуха) и стареенето.

Ушни Проблеми

Загубата на слуха в процеса на стареене не се дължи на заболявания, просто се получава постепенно влошаване на слуха и неефективно предаване на звуковите вълни.

Видове загуба на слуха

Невросензорна загуба на слуха – получава се при наличие на повреда на вътрешното ухо или на нишковидните клетки, които превръщат вибрациите на звуците в нервни импулси. Това е вид загуба на слуха, който не подлежи на лечение. Освен намаляването на слуха се наблюдава и неясно разбиране на речта, както и ограничена възможност за възприемането на ясни звуци.

Причините за невросензорната загуба на слуха най-често се изразяват в излагане на твърде силен шум, употреба на опасни за ухото медикаменти, травми, бактериални и вирусни инфекции.

Кондуктивна загуба на слуха – получава се, когато звуковите вълни не преминават от външното ухо през тъпанчето до малките костици в средното ухо. Този вид загуба на слуха обикновено предизвиква намаляване на силата на звука и възможността за чуване на тихи звуци.

Причината за този вид загуба на слуха може да се корени в наличие на ушна кал, течност в средното ухо, перфорация на тъпанчето, разрастване на костта в средното ухо. Кондуктивната загуба на слуха често се лекува с медицинско или хирургично лечение.

Симптоми при загуба на слуха

Едни от основните симптоми при загубата на слуха включват намалено качество на говор и звуци; необходимост от увеличаване на звука по телевизия и радио; трудно разбиране на говор, особено при наличието на фонов шум на оживените места. Лицето със загуба на слуха изпитва необходимост събеседникът да повтаря думите си, а понякога дори се оттегля от разговори и избягва редица социални ситуации, поради чувство за неудобство.

Диагностициране на загуба на слуха

Поставянето на диагнозата се извършва на база оплакванията на пациента и различни прегледи и тестове. Степента на загуба на слуха се определя от прага за чуване на звуците и интензитета на най-тихите звуци, които пациентът възприема. Според една от най-използваните квалификации, загубата на слуха се разделя на 7 групи: Нормален слух – 10 до 15 dB; намален слух - 16 до 25 dB; малка загуба – 26 до 40 dB; средна загуба – 31 до 55 dB; силна загуба – 56 до 70 dB; много силна загуба – 71 до 90 dB; пълна загуба – 91+dB.

Лечение на загуба на слуха

Лечението на загуба на слуха зависи от причината за възникването му. При наличие на инфекция се назначават антибиотици, при ушна кал се правят промивки. Когато загубата на слуха е твърде тежка се слага слухов апарат. В някои случаи загубата на слуха се коригира хирургично.

Профилактика на загуба на слуха

Профилактичните мерки срещу загуба на слуха включват стабилизиране на баланса на течностите, повишаване на устойчивостта на организма към инфекции, борба с артериалните заболявания. Трябва да се избягва продължителния или неочаквания шум, а при невъзможност за избягването му, трябва да се използват протектори за ушите.

Статията има информативен характер и не замесва консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари