Синдром на Аспергер

Синдром на Аспергер

Синдромът на Аспергер представлява психично разстройство, което принадлежи към спектъра на аутизма. Характеризира се със сериозни трудности в социалното общуване, които са съпроводени с повтарящи се модели на интереси.

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския доктор Ханс Аспергер, който първи описва заболяването през 1944 година. Терминът синдром на Аспергер обаче се въвежда в медицината едва през 1981 година, тъй като работата на откривателя му е останала неизвестна за много дълъг период от време.

Специалистите смятат, че синдромът принадлежи към спектъра аутистични прояви и се проявява още в началото на третата година на детето. Характерен симптом за синдрома на Аспергер е, че говорът се появява преди прохождането. Заболяването засяга предимно момчетата.

Все още не са изяснени точните причини за възникването на синдром на Аспергер. Смята се, че съществува наследствена обремененост и специалистите са насочили вниманието си към тази хипотеза, опитвайки се да открият с точност генетичната причина.

Състоянието е познато още като синдром на малкия професор, защото въпреки негативите тези деца са по-интелигентни от останалите. Въпреки че нямат проблеми в комуникацията с останалите, хората с Аспергер трудно създават приятелства, защото са вманиачени в своите интереси и говорят само за тях и то в такава степен, че поведението им става неловко и социално неприемливо.

Симптоми при синдром на Аспергер

Тъй като синдромът на Аспергер е част от аутистичния спектър, съответно той притежава и някои от характерните черти на аутизма. Хората със синдрома на Аспергер говорят гладко, но не забелязват реакциите на хората, които ги слушат.

Те може да говорят дълго време, без значение дали има интерес към тях, напълно е възможно да са безчувствени към чувствата на околните. Хората със синдром на Аспергер имат добри езикови умения.

Страдащите от това заболяване изпитват сериозни трудности при изграждане на социални контакти. Хората с аутизъм са вглъбени и незаинтересовани към заобикалящия ги свят, докато хората с Аспергер искат да бъдат общителни и да се радват на контактите си с други хора.

Въпреки всичко те не успяват да разберат невербалните сигнали на другите и това може да се окаже пречка във взаимоотношенията с хора, които не са запознати с техните специални потребности.

Друга характерна особеност е, че хората с Аспергер трудно фокусират вниманието си, склонни са към самоизолация, имат слаба двигателна координация, често са тромави и сковани.

Характерно за тези хора е, че много държат на непроменливото в живота си. Те се объркват в промени в ситуацията, имат голяма чувствителност към външен натиск и често дори са обсебени от определени ритуални действия. Очакването на определени промени в живота им ги прави нервни и неспокойни, причинява им даже сериозен стрес.

Децата със синдром на Аспергер страдат от липса на въображение и творческа мисъл, но за сметка на това се отличават със запомняне на цифри и различни факти.

Аутизъм

Синдромът на Аспергер има не само отрицателни, но и доста важни положителни характеристики. Някои от тези хора имат много добре развита памет, увеличат се по работа с компютри. Характерно за тези лица е, че се увличат по определена тема и я изучават изключително задълбочено. Може да се каже, че развиват почти маниакален интерес към определени хобита и предмети.

Интересно е, че овладяват много по-лесно официален стил на писане и комуникация, докато овладяването на непринудени разговори им е много по-трудно. Хората с Аспергер могат да бъдат изключително мотивирани и самостоятелни, всеотдайни са в работата си, отделят изключително голямо внимание на прецизността и детайлите.

Сериозен негатив на синдрома на Аспергер е, че учениците с него могат да изпитват големи трудности в отношенията със съученици и учители. Възможно е те да страдат от безпокойство, смесване на неуместна информация, съсредоточаване върху неправилни детайли, лесно отвличат вниманието си, изпитват истинска неприязън към очакваните промени. Децата не разбират никакви шеги и метафори и като цяло много трудно се приобщават към групата.

Диагностициране на синдром на Аспергер

При наличието на няколко от гореизброените симптоми родителите трябва да назначат консултацията със специалист, който да постави точната диагноза на детето.

Лечение на синдром на Аспергер

Все още не е открито ефективно лечение на това заболяване. Съществуват определени терапии и стратегии, които да подобряват поведението и възприемането на света. С увеличаването на разбирането на синдрома, хората, страдащи от него, имат по-голям шанс за достигане на пълния си потенциал.

На първо място, много е важно да се придобият по-подходящите социални умения. Лицата се обучават как да контактуват по-успешно с другите хора. Тук подходът се фокусира върху способността да се разбират чувствата на другите хора. Обучението включва обучение в разчитане и разбиране на социалните знаци.

Необходимо е да се подобрят уменията и в общуването, като целта е да се увеличи способността за започване на разговори. Човекът с Аспергер се учи как да използва интонацията на езика, как да тълкува вербалните и невербалните знаци на околните.

Възможно е да се назначи когнитивно-поведенческа терапия, която се фокусира върху контрола на емоциите, както и да се намалят натрапчивите интереси в дадена тема и повтарящата се рутина.

Съществуват и лекарства, които могат да бъдат използвани за лечение на определени симптоми или състояния, които съпровождат синдрома на Аспергерхиперактивност, обсесивно-компулсивно поведение и депресия.

Родителите на деца със синдрома също трябва да преминат специфично обучение, благодарение на което ще разберат как могат да помогнат на своето дете.

Според някои от последните изследвания специални диети, каквато е безглутеновата диета, могат да бъдат изключително полезни. Приемът на витаминни добавки също може да бъде от полза, а според някои специалисти редовният прием на рибено масло може да помогне при някои когнитивни проблеми.

Важно е да се отбележи, че синдромът на Аспергер е хронично разстройство, но повечето деца се повлияват успешно от правилно приложеното лечение. Когато детето стане вече осъзнат човек, той се научава и да възприема както силните си, така и слабите си страни.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Рейтинг

4.4
Общо 7 гласували
5 4
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари