Ezine.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни теми
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни теми

АнонименИма ли смисъл да наранявам себе си?
Здравейте всички... Имам нужда от съвет и не случайно си направих регистрация тук - нуждая се от женската гледна точка. Ще се опитам да бъда максимално кратък. Преди време излизах с едно момиче и хлътнах доста бързо. Беше бурно, имаше тръпка, но приключи бързо - може би защото се запознахме и веднага станаха нещата без да се познаваме грам. Оттогава сме се карали доста, защото е постъпвала адски несериозно с мен винаги - когато е звъняла и е искала да се видим, аз винаги съм откликвал просто защото я обожавам.. и макар да ме е боляло, винаги съм бил до нея. Известно време след като се разделихме преди година и половина, тя започна да излиза с едно момче. Няколко пъти се карат и разделят, а тя все ме търси - наясно е, че всичко ще направя за нея и може би за нея съм някакво бягство (макар че никога не му е изневерявала с мен).. но винаги съм имал отношене и съм я карал да се чувства добре. Аз самият съм сигурен, че между нас винаги е имало някаква връзка.. не мога да го обясня. Та.. на няколко пъти се карахме заради несериозното ѝ отношение - обажда се уж да се видим да пием по нещо и после се покрива. Сега скоро се е разделила с него и се върна при мен, а аз понеже я обичам безцеременно много я приех. Ясно ми е, че го обича все още. Ясно ми е, че бяга от нещо. Знам, че онзи я е бил.. и то не само от нея, а и от доста други хора.. насинявал я е копелдака скапан! Та.. сега се връща.. опитва се да се държи добре, променила се е и дори сега сядаме и говорим, както никога преди. Винаги ми е казвала, че с мен се чувства сигурна и че знае, че никога няма да ѝ причиня нищо. Тя самата признава, че ме е наранявала адски много и очудващо за мен.. когато седнахме да говорим, тя ми цитира случаи, в които ме е наранила и го знае - неща, които не знаех, че тя е осъзнала. Мисълта ми е.. винаги когато се видим през някой и друг месец.. тя винаги показва как става все по-добра. Та.. ясно ми е, че не го е забравила и има чувства към него - дори тя самата ми го каза, което ѝ прави чест. Днес разбрах още нещо, което тя не ми е казала - точно преди да се появи пак миналата седмица е направила аборт от оня боклук. И сега просто не знам какво да правя. Да, знам, че за нея съм невероятна опора.. когато си легнем вечер ме прегръща силно в съня си и когато се обърна на другата страна, защото ми е писнало в тая поза, тя веднага се увива около мен и ме притиска. Можете да си представите как се чувствам аз, предполагам. Точно този човек, който е най-важен за теб.. да отвориш очи сутрин и да го видиш. И ми е адски тъпо, защото не знам колко ще продължи и не знам какво да правя. Искам да съм до нея, защото ѝ е трудно.. знам, че е наивно, но съм такъв човек.. просто искам да правя ВСИЧКО за нея, пък било то и ако трябва да ме боли адски много, когато я прегръщам. Знам, че тя няма чувствата, които трябва да има към мен и като знам аз какъв човек съм се чудя дали има шанс тя да почувства нещо някога... защото аз надали бих успял да почувствам нещо към някой, ако не съм чувствал. Да, имали сме тръпката преди.. и да, знам, че ѝ е приятно с мен.. тя самата ме е питала как след толкова време не съм се отказал от нея. Винаги съм ѝ казвал, че никога не съм изпитвал такива чувства към друга.. да, странно е.. но е така. Интересува ме от женска гледна точка.. вие ако сте на нейно място.. смятате ли, че имам смисъл да наранявам себе си и да бъда до нея с надеждата тя да започне да има нещо към мен или не?